О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 02.04.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4420/2008 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. „М”, гр. Симитли, срещу въззивно решение от 11.07.2008г. по гр.дело № 776/2007 г. на Благоевградския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – основаниe за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От формулираните в изложението доводи става ясно, че се поставя въпрос за неправилно приложение на закона и необоснованост. Сочи се, че наличните гласни и писмени доказателства установяват несъмнено, че като приемник на С. Крупник, ПК”М” владее имота от края на 60-те години до датата на завеждане на иска. Това владение е явно, трайно и спокойно. Фактът за неговото осъществяване е известен на обществеността на двете села, както и на ищеца. Кооперацията е придобила имота по давност.
Ответникът по касационната жалба ЗПК”К”, не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 2537/06.06.2007г. по гр.д. № 702/2006г. на Районен съд Благоевград, с което е признато за установено по отношение на ПК»Македония», че ЗПК»Крупа» е собственик на основание покупко-продажба на 406/1200ид.ч. от УПИ *, кв.54 по плана на с. К., целият с площ 1200 кв.м. и е отменен нот.акт№ 79/2003г. до размера на 406/1200 идч., с който ПК»Симитли» е призната за собственик на целия имот. Прието е, че ищецът е доказал че е собственик на претендираните ид.ч. по силата на писмен договор за покупко-продажба от 13.05.1996г., сключен на основание чл.7 и чл.18 ЗС и чл.52, ал.8 ППЗСПЗЗ с упълномощено лице на Министъра на земеделието и хранителната промишленост въз основа на спечелен търг от 13.09.1995г. и договор от 23.09.1996г., сключен с Общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС-с. Крупник.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГП. на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. От формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГП. правни въпроси, следва да се приеме, че се поставя въпрос за основанието, легитимиращо го като собственик на имота, на което се е позовал пред инстанциите по същество – изтекла в негова полза придобивна давност. Въпросът е съществен за изхода на спора, но даденото разрешение не е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това е така, защото това основание за допускане на касационно обжалване предполага еднообразно тълкуване на закона за отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика,респективно създаване на практика и отстраняване на непълноти на правните разпоредби. В разглеждания случай касаторът не е развил релевантни доводи за посоченото от него основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Освен това е налице трайно установена съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.86 ЗС /ред. до ДВ бр.31 от 1990г. и ред. до бр.33 от 1996г./ относно придобиване по давност на кооперативна собственост, както и придобиване по давност на държавна собственост. Останалите въпроси, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГП. не са такива по смисъла на чл.280, ал.1 т.3 ГП. , тъй като се отнасят до конкретните обстоятелства по съответния казус като фактически въпрос с оглед провежданото от страната главно доказване на твърдените от нея релевантни факти.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.07.2008г. по гр.дело № 776/2007 г. на Благоевградския окръжен съд по касационна жалба на П. „М”, гр. Симитли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.