О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София 26.03.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 23 март 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 926/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1* т.ІІ от 13.05.2008 г. по в.гр.д. № 1239/07 г. на Добричкия окръжен съд е оставено в сила решение № 87 от 28.05.2007 г. по гр.д. № 191/06 г. на Балчишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. П. М. , заместена в процеса на основание чл. 120 ГПК/ отм./ от своите наследници С. К. М., С. С. М. и К. С. М., против К. К. Д. иск за делба на УПИ ХІІІ-126 в кв.15 по плана на с. Ц., ведно с построената в него къща, състояща се от две стаи, кухня и антре.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че процесният имот не е бил собственост на наследодателя на ищцата П, починал през 1954 г. , поради което и след неговата смърт не е преминал по наследяване към патримониума на неговите наследници- ищцата Р, негова дъщеря, и Д. Н. , съпруга. Имота е владян от Д. Н. и втория й съпруг- К. Д. , които са придобили правото на собственост върху него на оригинерно основание- придобивна давност, за което през 1990 г. са се снабдили с нотариален акт, след което се разпоредили с имота в полза на сина си К. Д. Оттук съдът е заключил, че ищцата не се легитимира като съсобственик на имота и е отхвърлил иска за делба.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Твърди се, че изводите на въззивния съд не кореспондират със събраните по делото гласни доказателства, които установяват, че П. П. В. е бил оземлен с този имот. Не е била зачетена и формалната доказателствена сила на разписния лист към плана от 1954 г., в който имотът е бил записан на името на наследодателя.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като с него съдът се е произнесъл неправилно относно възникването на правото на собственост на наследодателя П придобиването на правото на собственост по наследяване от неговите наследници Р, както и по правото на собственост на Д. Н. и К. Д. / втори съпруг на Д. /, по приложението на чл. 37 ЗПИНМ/ отм./ и на чл. 79 ЗС, които въпроси са от значение за точното прилагане на материалния закон и за развитие на правото.
Ответникът на касация К. К. Д. чрез своя пълномощник адв. Н. Г. в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивно решение, а по същество- че същото е обосновано и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди наведените от касатора доводи за допускане на касационно обжалване във връзка с данните по делото, намира:
За да обоснове наличие на съсобственост, ищцата е твърдяла, че процесният имот произхожда от нейния баща П, починал през 1954 г. и оставил за наследници нея и Д. Т. съпруга. В хода на делото е въвела твърдение, че наследодателят е бил оземлен с дворното място, в което построил къща.
Въззивният съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства за осъществяване на придобивния способ, на който се позовава ищцата. Одворяването е формален акт, който се е извършвал по предвидения в ЗТПС/ отм./ ред и на одворените, изплатили напълно дадените им земи, е следвало да се издаде акт за поземлена собственост, който удостоверява придобиването на правото на собственост, какъвто по делото не е представен. Записването на имота в разписния лист има само информиращо значение и не може да служи като доказателство за правото на собственост.
Повдигнатите в касационната жалба правни въпроси се свеждат до това дали разписният лист към плана е годно доказателство за установяване правото на собственост на посоченото в него лице и може ли със свидетелски показания да се доказва оземляване по ЗТПС /отм./. По първия въпрос има утвърдена съдебна практика, която приема, че записването в разписния лист не е доказателство за принадлежността на правото на собственост, а само индиция за това право, която следва да бъде подкрепена с други доказателства в съответствие с твърдяния конкретен придобивен способ. В случая ищцата се е позовала на оземляване по реда на ЗТПС / отм./, което се е извършвало с решение на общинската комисия по трудова поземлена собственост, за което се е съставял протокол по определен образец- чл. 37 ЗТПС/ отм./, чл. 37 ППЗТПС/ отм./. Въпросът за допустимостта на свидетелските показания за установяване на обстоятелства, за които законът изисква писмен акт, е разрешен с нормата на чл. 133, ал.1, б. ”в” ГПК /отм./, която не е неясна или непълна и не се нуждае от тълкуване.
В обобщение на изложеното, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание за допустимост на касационното обжалване се свързва с необходимостта от преодоляване на противоречива или трайно установена, но неправилна съдебна практика, или на неясноти на правните норми, каквато хипотеза в случая не е налице. Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* т.ІІ от 13.05.2008 г. по в.гр.д. № 1239/07 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: