3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 11.03.2016г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджива
любка андонова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №772/2016г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 25.11.2015г. по гр.д.№503/2015г. на АС Варна, с което частично е уважен иск по чл. 2 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – Прокуратурата на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение е даден отговор на правни въпроси от значение за спора които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът Д. И. Я., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на Д. И. законна лихва върху главницата от 4000 лв, считано от 18.06.2012 год до окончателното й изплащане. Като е потвърдил решението в останалата му част съдът е отхвърлил предявеният иск с правно осн. чл. 2 ал.1, т.3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ за разликата над 4000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв – обезщетение за претъпрени неимуществени вреди от незаконно поддържано обвинение в престъпление, за което ищецът е оправдан.
Установено е по делото , че с присъда от 16.02011г. по НОХД № 53/2009 год на Варненския военен съд Д. Я. е оправдан за повдигнато обвинение по чл.311, ал.1 НК и осъден за престъпление по чл.387, ал.2 НК. Оправдателната присъда била потвърдена както от въззивния Военно-апелативен съд, така и от ВКС на РБ с окончателно решение № 593/18.06.2012 год по НОХД № 283/2011 год на ВКС, влязло в сила на 18.06.2012 год. Със своето решение ВКС е осъдил Д. И. за престъпление по чл.387, ал.1 НК, като го е преквалифицирал от такова по чл.387, ал.2 НК и е постановил изпитателен срок три години.
От представените писмени доказателства – медицински епикризи и изследвания, както и два бр. експертни решения на ТЕЛК от 2008 и 2013 год съдът е приел, че ищецът е страдал от редица заболявания – исхемична болест на сърцето, захарен диабет, агенезия на десен бъбрек, диабетна полиневропатия, които са протичали хронично в период от преди 15 години. След предприемането на наказателното производство срещу него симптоматиката на тези заболявания се усложнила, проявили се и психоемоционални и депресивни състояния, които са в причинна връзка с действията на ответника. Тези обстоятелства са били предмет на изследване от назначените по делото медицински експертизи. Събрани са и гласни доказателства, от които се установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство се е отразило негативно върху неговия социален живот, довело до изолация от професионалната му среда. През цялото време той бил измъчван от чувство на вина пред близките си, които споделяли с него всички негативни преживявания, свързани с наказателното производство. Всички тези обстоятелства, както и прдължителността на процеса – повече от 10 години, са отчетени от съда при определяне размера на дължомото се обезщетение за неимуществени вреди от незоконно наказателно преследване. Същото е определено в размер на 4000 лв . Съдът е постановил, че началният момент на забавата е датата на влизане в сила на решението на ВКС, с което е потвърдена оправдателната присъда и това е 18.06.2012 год. и оттогава се дължат и лихви за забава върху присъденот обезщетение.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК Прокуратурата, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на прави въпроси от значение за спора: за задължението на съда да изложи собствени мотиви и за точното приложение на критериите за определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. В съответствие с практиката на ВКС съдът е дал отговор и на въпроса за задължението на съда да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доказателства по делото. В трайната и задължителна съдебна практника на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 год., по гр.д.№ 1413/ 2009 год. на IV-то г.о., от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год., от 12.10.2010 год., по гр. д. № 1246/2009 год. на IV-то г.о. и от 08.11.2011 год., по т. д.№ 823/2010 год. на II т.о. и др., касационната инстанция е подържала, че въззивният съд, като съд по същество на спора, следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи.
Въззивният съд се е произнесъл в решението си по материалноправния въпрос от значение за спора касаещ преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди именно в съответствие с практиката на ВКС. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най -пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
На ответника по жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 25.11.2015г. по гр.д.№503/2015г. на АС Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: