О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
гр. София, 11.05.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3955 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Г. А. Г. от [населено място] обжалва в срок въззивното решение от 29.12.2016 год. по гр. д. № 242/2016 год. на окръжния съд – гр. Монтана, с което след отмяна на първоинстанционното решение от 25.05.2016 год. по гр. д. № 40/2009 год. на Ломския районен съд е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на касатора и Л. Е. С., че Л. С. Ц. и Д. Г. Ц. са собственици на основание постановление за възлагане от 5.02.2007 год. на ДСИ при Ломския районен съд, влязло в сила на 26.02.2007 год., на недвижим имот в [населено място], представляващ дворно място от 240 кв. м., с идентификатор 44238.505.6261, кв. 224, УПИ 1470, при описаните съседи, заедно с построените в него жилищна сграда с площ 105.10 кв. м., масивна, състояща се от входно антре, две спални помещения, хол и всекидневна, гараж с площ 24 в. м., масивен, второстепенни постройки с площи съответно 7 кв. м. и 3.75 кв. м. и касаторът и Л. С. са осъдени да им предадат владението върху горния имот.
Касаторът Г. Г. поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Иска неговата отмяна, както и присъждане на направените разноски.
В изложението към касационната жалба касаторът поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК /редакция преди изменението с ДВ бр. 86/2017 год./ за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като се позовава на противоречие с решение № 202 от 27.02.2015 год. по гр. д. № 4123/2013 год. на ВКС, ІІ т. о., без обаче да формулира правен въпрос, по който да е налице поддържано противоречиво произнасяне. Напротив, в изложението е налице позоваване на оплаквания за неправилност на въззивното решение поради липса на предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 ЗС, с оглед недействителността на учредената от касатора ипотека, поради това, че не е бил изключителен собственик на ипотекирания имот. Позовава се и на влязло в сила решение по допускане и извършване на съдебна делба на спорния имот между него и третото лице – неговия брат В. Г..
Ищците в производството, ответници по касационната жалба – Л. С. Ц. и Д. Г. Ц., чрез пълномощника им адв. Ж. К., оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване по съображенията в представения писмен отговор – не са формулирани правни въпроси, обусловили изхода на спора, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответницата Л. Е. С. и В. А. Г., трето лице помагач на ответниците, не са взели становище по подадената жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
Въззивният съд отменил първоинстанционното решение и вместо това постановил друго, с което уважил предявения ревандикационен иск, като приел, че към датата на учредяване на ипотеката върху процесния имот касаторът Г. Г., длъжник по изпълнението, е бил изключителен собственик на ипотекирания имот по наследство от баща му, отказ от това наследство от страна на неговия брат и дарение от майка му на наследената от нея идеална част. Както ипотеката, така и проведената публична продан поради неизпълнение на обезпеченото задължение, са законосъобразни и на основание чл. 496, ал. 2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане на имота, купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Притежаваното от последния право на собственост е придобито от ищците Ц., обявени за купувачи на процесния имот с влязлото в сила постановление на ДСИ за възлагането му, същият се владее без основание от ответниците, поради което и са осъдени да им предадат владението на имота.
Следователно, релевантен за изхода на спора за собствеността на спорния имот е въпросът за принадлежността на правото на собственост в лицето на ищците, купувачи на основание проведената публична продан, както и владението му без правно основание от ответниците, т. е. наличието на предпоставките за уважаване на ревандикационния иск. Изводът на въззивния съд е обоснован от извършената преценка на събраните по делото доказателства за наличието им, като релевираните от касатора доводи за наличие на влязло в сила решение по допускане на делба на спорния имот между него и конституирания като трето лице, помагач – негов брат, представлява оплакване за неправилност на решението поради необсъждането му, но не и правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е обусловил решаващия извод на съда. Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При липсата на формулиран от касатора правен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване и невъзможността касационният съд да извежда такъв въпрос от твърденията на касатора с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, касационно обжалване не може да се допусне. С оглед на горното съображение неотносимо е позоваването на цитираното в изложението решение по т. д. № 4123/2013 год. ІІ т. о. на ВКС.
При данните по делото не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо или нищожно, с оглед на което не е налице основание за служебно произнасяне по предмета на настоящето производство.
Искане за разноски от ответниците в настоящето производство не е направено, поради което и независимо от изхода му, такива не им се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29.12.2016 год. по гр. д. № 242/2016 год. на Окръжен съд – гр. Монтана по подадената от Г. А. Г. от [населено място] касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: