О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
гр. София, 11.06.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков ч. гр.д.№ 254 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Ц. Д. против определение №95/10.03.2010 г., постановено от Окръжен съд – София по гр.д. №1039/2009 година.
С отговор, ответникът по частната жалба я оспорва, като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение, на основание чл.248 от ГПК, възиввния съд е изменил постановеното решение по делото, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК е присъдил на ответника по делото и въззиваем във въззивното производство сумата 650 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ, за въззивната инстанция.
Жалбоподателят твърди, че ответната страна не е представила доказателства за сторените от нея разноски, като такива са представени едва след приключване на устните състезания, с молбата за изменение на решението в частта за разноските с правно основание чл.248 от ГПК. Счита, че е недопустимо да се събират доказателства след приключване на устните състезания по делото, както относно съществото на спора, така и по искането за присъждане на разноски, с оглед факта, че гражданския процес е състезателен и събирането на доказателства е ограничено и по отношение на доказателствата за направени разноски от страните.
С писмения си отговор по подадената от А. Д. въззивна жалба, ответникът по същата, представляван от адв. Д. К. , е оспорил жалбата, като с отговора си е направил и искането за присъждане на разноски за въззивната инстанция. Отговора е депозиран в първоинстанционния съд, администриращ подадената въззивна жалба, на 18.06.2009 г. и се намира на л.15 от гр.д. №262/2009 г. по описа на Окръжен съд – Монтана. Към него е представен договор за правна помощ, в който е договорено и дължимото възнаграждение, което М. Р. е заплатил на пълномощника – 650 лева. Самия договор за правна помощ за въззивната инстанция се намира също по гр.д. №262/2009 г. по описа на МОС, л.17.
След определянето на компетентен съд, предвид отвода на съдиите от Окръжен съд – Монтана, делото е изпратено за разглеждане от Окръжен съд – София, съгласно определението на Софийски апелативен съд. Процесуалните действия на страните, извършени пред първоинстанционния съд, в т.ч. и направеното искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция, както и представянето на доказателства в тази насока, имат своето действие, като обвързват въззивния съд във връзка както с направеното искане, така и с представените доказателства от страните, касаещи направени разноски. Без значение е обстоятелството, кой въззивен съд е разгледал въззивната жалба по правилата на местната подсъдност и постановеното определение на горестоящия съд, по определяне на компетентния съд.
Предвид изложеното, ВКС приема, че окръжния съд е присъдил разноски по делото, като не е взел предвид допълнително представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение с молбата от 08.02.2010 година и не е събрал доказателства за това, в нарушение на процесуалните правила, а е постановил своето определение въз основа на доказателствата, приложени с отговора на въззиваемия, приложен към въззивната жалба, депозиран пред районния съд. В мотивите си, окръжния съд в обжалваното определение е посочил също така, че по направеното искане за изменение на решението в частта за разноските е възприел като доказателство не новопредставените от молителя в производството по чл.248 от ГПК доказателства, а приложения по гр.д. №262/2009 г. по описа на ОС – Монтана договор за правна помощ.
По изложените съображения, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №95/10.03.2010 г., постановено от Окръжен съд – София по гр.д. №1039/2009 година.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.