О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 18.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 6137/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Д. Н. от [населено място] е подала касационна жалба против решението по гр. д. № 945/2013 г. на Софийския градски съд, която съдържа изложение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът А. , [населено място] счита жалбата за неоснователна и моли да не се допуска нейното разглеждане.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с обжалваното въззивно решение, постановено на 24. 04. 2013 г. е потвърдил решението на Софийския районен съд по гр. д. № 21229/2011 г., с което са отхвърлени предявените от Д. Н. срещу А. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ – за отмяна на уволнение, извършено със заповед от 18. 03. 2011 г., за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение в размер на 13 162,86 лв. за времето през което е останала без работа поради уволнението. Въззивният съд е приел за доказано обстоятелството, че Н. не се е явила на работа за два последователни работни дни – 15 и 16 февруари, 2011 г., което е тежко нарушение на трудовата дисциплина и наложеното от работодателя дисциплинарно наказание ”уволнение” съответства на нарушението. Съдът е приел за неоснователно възражението на Н., че за тези два дни тя е ползвала платен годишен отпуск, като се е позовал на безспорния по делото факт, че не е налице писмено разрешение – заповед на работодателя за ползването на поискания от Н. отпуск.
Искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съдържа два въпроса, за които счита, че имат значение за изхода на конкретното дело, за точното прилагане на закона и развитието на правото: при молба за отпуск от служителя за неползван платен годишен отпуск от минали години, който не е бил отложен съгласно чл. 176 КТ и при подаване на писменото искане на служителя, не е изготвен график от работодателя по чл. 173 КТ за ползване на платени годишни отпуски, може ли работодателят да откаже да разреши ползването на поискания платен годишен отпуск; когато работодателят не е изразил изричен писмен отказ на подадената молба за отпуск, а чрез резолюция върху молбата е изразил позитивно волеизявление, в присъствената книга и ведомостите за заплати не е отразил самоотлъчки, и е изплатил обезщетение за ползване на отпуск, налице ли е дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал.1, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни дни.
Искането е неоснователно.
Допускането на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК предполага произнасяне на въззивния съд по принципни правни въпроси, обусловили решаващия извод на съда по конкретното дело – т. 1 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГКТК. Посочените по-горе въпроси от жалбоподателката се основават на множество различни фактически обстоятелства, които тя счита за осъществени, т. е. разрешаването на въпросите е обусловено от конкретна фактология, която не може да бъде взета предвид в производството по чл. 288 ГПК, а само в производство по чл. 293 ГПК при разглеждане на касационната жалба по същество при вече допусната касация. В случая решаващият извод на съда е, че Н. не се е явила на работа за два последователни дни, по което няма спор, след като е подала молба за ползване на платен годишен отпуск, но преди да бъде издадено писмено разрешение от работодателя. Този извод е съобразен със задължителната практиката на ВКС по приложението на чл. 173, ал. 6 КТ. С решение по гр. д. № 4336/2008 г. и решение по гр. д. № 1767/2009 г., двете по описа на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че ползването на отпуск става по предвидения в закона ред, включващ изискване за писмено разрешение, обективирано в писмена заповед на работодателя за ползване на отпуск. Изискването за изрично писмено волеизявление на работодателя произтича от естеството на трудовото правоотношение и нуждата на работодателя да разполага с точна представа за наличните трудови ресурси с оглед правилното протичане на работния процес. С решенията е прието, че независимо от конкретни фактически обстоятелства – кратка продължителност на поискания отпуск, наличие на формално основание за ползване на отпуск, начисляване на възнаграждение като за разрешен платен годишен отпуск, те не водят до отпадане на изискването по чл. 173, ал. 6 КТ и не могат да заместят липсващото волеизявление на работодателя. С решението по гр. д. № 1767/2009 г. изрично е прието, че неявяването на ищцата на работа, без да е имала писмено разрешение за ползване на платен годишен отпуск, тя е допуснала грубо нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят правилно я е наказал с дисциплинарно уволнение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
По изложените съображения, върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 24. 04. 2013 г. по гр. д. № 945/2013 г. на Софийския градски съд по жалбата на Д. Н. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: