О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 18.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.05.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1150 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
С определение № 101 от 10.02.2015 год., по в.т.д.№ 58/ 2015 год. Варненският апелативен съд е спрял производството по делото, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на административно дело № 8192/2014 год. на ВАС, за което е приел, че има обуславящо значение по отношение изхода на висящия пред него правен спор.
Недоволни от съдебния акт на въззивния съд са останали и двете страни по делото ТД [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] и „Е. П. П.” АД, [населено място] , които са го обжалвали в срока по чл.275, ал.1 ГПК с оплакване за неправилност.
Основното възражение на частните жалбоподатели е срещу законосъобразността на извода на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК,като всеки един от тях е оспорил връзката на преюдициалност между делата, както поради неучастието на [фирма], като страна във висящото производство по адм.д. № 8192/2014 год. на ВАС, така и поради неотносимост на предприетото от „Е. П. П.” АД, [населено място] оспорване пред ВАС на конкретното Решение на ДКЕВР, към процесното претендирано вземане.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Двете частни жалби са подадени в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, като всяка от тях е от надлежна страна в процеса и заявена срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивния съд, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, двете частно жалби са основателни.
За да постанови спиране на производството по в.т.д.№ 58/ 2015 год. , образувано по подадена от „Е. П. П.” АД, [населено място] въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд №1073 от 18.11.2014 год., по т.д.№ 806/2014 год., с което са уважени изцяло предявените от [фирма] срещу въззивника, като ответник по спора,обективно съединени искове – частични по чл.327, ал.1 ТЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД съставът на Варненския апелативен съд е приел, че разрешаването на възникналия между страните гражданскоправен спор изисква преюдициално произнасяне по въпроси, свързани с правното действие на съдебната отмяна на Решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 год. на ДКЕВР- индивидуален административен акт, определящ временните цени за достъп до електроразпределителната мрежа, както и с последиците на правното действие на последващия го административен акт- Решение № Ц-6/13.03.2014 год. на ДКЕВР за довършване на административната процедура по първоначалното искане за определяне на окончателни цени на услугата доставяна на производителите. С оглед изложеното и позовавайки се на служебно известния му факт – образувано адм.д.№ 8192/2014 год. пред ВАС, по повод предприето от страна на електроразпределителното дружество обжалване на Решение № Ц-6/13. 03.2014 год. на ДКЕВР, въззивният съд е изградил краен правен извод за наличие на предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Определението е неправилно и следва да бъде отменено.
Доводите на въззивната инстанция относно наличието на елементите от фактическия състав на чл.229, ал.1, т.4 ГПК не се споделят от настоящия съдебен състав, тъй като са лишени от основание в процесуалния закон.
По силата на цитираната правна норма, аналогична на чл.182, ал.1, б. ”г” ГПК/ отм./, производството по делото се спира, когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което е от значение за правилното решаване на спора.
Тълкувана по правилата на езиковото тълкуване разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК позволява да се приеме, че във всички случаи връзката между делата е на обусловеност помежду им и в този смисъл само наличието на висящ преюдициален спор по гражданско или търговско дело между същите страни е процесуална пречка за разглеждане на обусловеното от същия, друго висящо дело, за което е приложим съдопроизводствения ред по ГПК.
В посочения смисъл е и разрешението, възприето в ТР № 2/19.11.2014 год., по т.д.№ 2/2014 год. на ОСГТК на ВКС, според което висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, не е обусловено по см. на чл.229,ал.1, т.4 ГПК от решението по административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен.
Следователно при действащата процесуална уредба на исковото производство липсва законова възможност да се признае за допустимо спиране на осн. чл.229, ал.1,т.4 ГПК при наличие на друга,извън посочената връзка между делата, което изключва и приложимостта на соченото основание и при висящност на административноправен спор, независимо от съображенията за целесъобразност.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 101 от 10.02.2015 год., по в.т.д.№ 58/ 2015 год. на Варненския апелативен съд за спиране на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на висящото пред Върховния административен съд административно дело № 8192/2015 год., по описа на с.с..
ВРЪЩА делото на Варненския апелативен съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия по разглеждането му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: