6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
гр. С., 02.03.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 834 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. И. Д. като [фирма],[населено място] чрез процесуалния му представител адв. Л. Д. срещу определение № 364 от 10.05.2010г. по в. ч. т. дело № 552/2009г. на Окръжен съд Стара Загора, Т. отделение, с което са потвърдени определение № 2428/20.08.2009г. и определение № 2447/26.08.2009г. по гр. дело № 560/2009г. на Районен съд Казанлък. С определение № 2428/20.08.2009г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, а с определение № 2447/26.08.2009г. е осъдил ищеца Е. И. Д. като [фирма],[населено място] да заплати на ответника И. по розата и етерично-маслените култури,[населено място] направените по делото разноски в размер 800 лв.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. По отношение на допускане на касационно обжалване на съдебния акт се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по въпроси в противоречие с практиката на ВКС и ВС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: допустим ли е иск за оспорване истинността на документ след изтичане срока по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./, респ. чл. 124, ал. 4 ГПК и след влизане в сила на решение по делото по главния спор, по което същият документ е бил представен – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; налице ли е промяна в отменителните основания по действащия ГПК в сравнение с отменения ГПК в смисъл, че съгласно чл. 231, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./ основанието за възобновяване е подправка на документа като престъпно обстоятелство, а съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК основанието е неистинност на документа; влязлото в сила съдебно решение, с което се установява неистинност на документ, основание ли е за започване на производство по чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по главния спор – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; евентуалното предявяване на иск по чл. 3 ГПК за недобросъвестно упражняване на процесуални права и изнасяне на неистини пред съда обосновава ли правния интерес на страната за самостоятелно предявяване на иск за установяване неистинността на документ, който е бил представен по вече приключилото с влязло в сила съдебно решение гражданско дело – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; може ли наличието на правен интерес от водене на иска по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК да се отхвърли с аргумента за ниската степен на вероятност молбата по чл. 303 ГПК да бъде уважена или с аргумента, че вече постановеното решение не е основано на този документ – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; налице ли е установена в ГПК процедура за допълване на определение в частта за разноските – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частният жалбоподател моли определенията на въззивния и първоинстанционния съд да бъдат отменени и делото да се върне на Казанлъшки районен съд за разглеждане на предявените искове.
Ответникът И. по розата и етерично-маслените култури,[населено място] оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за недопускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
За да потвърди определение № 2428/20.08.2009г. по гр. дело № 560/2009г. на Районен съд Казанлък, с което първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинността на сключения между страните на 22.05.2000г. договор е недопустим, тъй като ищецът няма правен интерес. Липсата на правен интерес е обоснована от съда: 1/ с обстоятелството, че ищецът – ответник по т. дело № 27/2003г. на С. окръжен съд и гр. дело № 603/2003г. на П. апелативен съд е оспорил своевременно процесния договор и същият е изключен от доказателствата по делото поради заявено от ищеца нежелание да се ползва от него; 2/ с факта, че решението по гр. дело № 603/2003г. на П. апелативен съд е влязло в сила и за страната би имало интерес установяване неистинността на договора в наказателно дело, тъй като присъдата ще бъде основание за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК в случай, че то се основава на този документ, което в конкретния случай не е налице.
За да потвърди определение № 2447/26.08.2009г. по гр. дело № 560/2009г. на Районен съд Казанлък, въззивният съд е изложил съображения за обусловеност на съдебния акт от потвърждаване на определението относно прекратеното производство и се е позовал на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК за дължимост на направените разноски и при прекратяване на производството.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Поставените от частния жалбоподател въпроси за правния интерес от иск по чл. 124, ал. 4 ГПК относно установяване неистинността на документ, приет като доказателство по друго, приключило с влязло в сила решение дело, и дали наличието на правен интерес от водене на иска по чл. 124, ал. 4 ГПК се обосновава с последваща отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК са релевантни за спора, тъй като от тях зависи изходът на делото.
Доводът на частния жалбоподател за наличие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не може да бъде споделен. Позоваването на противоречие с решение № 1006/30.07.2001г. по гр. дело № 153/2000г., ВКС, ІV г. о., определение № 53/21.06.1984г. по гр. дело № 508/1984г., ВКС, І г. о. и решение № 87/04.03.1987г. по гр. дело № 780/1986г., ВКС, ІІІ г. о. е неоснователно, тъй като посочените съдебни актове са постановени по реда на отменения ГПК и не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ВКС, ОСГТК. Определение № 289/11.11.2008г. по ч. т. дело № 269/2008г., ВКС, І т. о. също не намира приложение, тъй като се отнася до искови производства, образувани по реда на отменения ГПК. Неоснователен е и доводът за противоречие на постановеното определение с решение № 646/16.10.2008г. по т. дело № 270/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., тъй като след посоченото съдебно решение съдебната практика по релевантните за настоящия спор правни въпроси е уеднаквена по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съгласно уеднаквената съдебна практика, обективирана в решение № 40 от 16.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 115/2009 г., II т. о., ТК, решение № 884 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3015/2008 г., I г. о., ГК, решение № 800 от 29.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4051/2008 г., II г. о., ГК, решение № 802 от 6.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3006/2008 г., I г. о., ГК, определение № 357 от 13.07.2010г. по ч. гр. дело № 252/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 581 от 13.10.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 521/2009 г., IV г. о., ГК, определение № 444 от 15.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 309/2010 г., IV г. о., ГК и други, „надлежен ред” по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК включва присъда за документно престъпление на наказателния съд или решение по иск по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./, сега чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, но не и установителен иск по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./, сета чл. 124, ал. 4 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, отмяната на влязло в сила решение може да се иска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещото лице, върху което е основано решението, или престъпно деяние на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Общото на посочените хипотези е, че източникът на неправилността на решението е извършено престъпление. Освен посоченото от закона изискване, необходимо е кумулативно и наличието на още две предпоставки: 1/ престъплението да е установено по надлежния ред, т. е. с влязла в сила присъда или решение по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./, сега чл. 124, ал. 5 ГПК; 2/ да е обусловило съдържанието на атакуваното решение.
Инцидентното оспорване на истинността на документа може да се извърши в рамките на висящия исков процес, като защита срещу доказателствената сила на документа, в който страната оспорва истинността му и доказва, че той е неистински /чл. 193 ГПК/ или преди образуване на делото, когато страната може да предяви установителен иск за истинността или неистинността на документа – чл. 124, ал. 4 ГПК. Решението за установяване неистинност на документа, представен по конкретно дело, може да бъде съобразено при висящността на делото, по което е представен, ако производството по него е било спряно до решаване на преюдициалния спор, но не може да служи като основание за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
В настоящия случай Е. И. Д. като [фирма],[населено място] във въззивното производство по гр. дело № 603/2003г. на П. апелативен съд е оспорил своевременно договора от 22.05.2000г., ищецът И. по розата и етерично-маслените култури,[населено място] е заявил, че няма да се ползва от този документ и съдът, независимо, че е обсъдил накратко посочения договор, е постановил решението си въз основа на всички останали доказателства – договор от 12.05.2000г., фактура № 245/31.07.2000г., фактура № 126/31.07.2000г., фактура № 222/20.06.2000г. и заключения на съдебно-счетоводната експертиза.
Въпросът „евентуалното предявяване на иск по чл. 3 ГПК за недобросъвестно упражняване на процесуални права и изнасяне на неистини пред съда обосновава ли правния интерес на страната за самостоятелно предявяване на иск за установяване неистинността на документ, който е бил представен по вече приключилото с влязло в сила съдебно решение гражданско дело” не е релевантен за спора. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В настоящия случай въззивната инстанция не се е произнесла по формулирания от частния жалбоподател правен въпрос, поради което и с оглед факта, че въпросът е хипотетичен, не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросът „може ли наличието на правен интерес от водене на иска по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК да се отхвърли с аргумента за ниската степен на вероятност молбата по чл. 303 ГПК да бъде уважена” е ирелевантен за спора, тъй като въззивният съд не е обосновал потвърждаване на определението за прекратяване на производството с евентуална неоснователност на бъдеща молба за отмяна.
По отношение на обжалваното определение относно разноските не е налице твърдяното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса за допълване на определението в частта за разноските е налице трайноустановена практика в смисъл чe, когато съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски може да допълни или да измени постановения съдебен акт в частта му за разноските по искане на страната в срока за обжалване. Тази практика не се налага да бъде променяна.
Предвид изложените съображения въззивното определение на Окръжен съд Стара Загора не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 364 от 10.05.2010г. по в. ч. т. дело № 552/2009г. на Окръжен съд Стара Загора, Т. отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.