3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 20.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1207/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№62728/11.6.2012 г., подадена от адв. И. Г. – процесуален представител на ответника по исковата молба Н. В. Д. от [населено място], против въззивно решение №2086/20.3.2012 г. по гр.д.№11272/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Г въззивен състав.
С обжалваното решение е отменено решение от 18.5.2011 г. по гр.д.№11469/2010 г. по описа на Софийския районен съд, І г.о., 37 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] – , против Н. В. Д. от [населено място] иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, с която е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата2330,42 лева – стойността на топлинна енергия за периода от месец октомври 2006 г. до месец април 2009 г., както и сумата 563,73 лева – лихва за забава върху главницата, считано от 01.12.2009 г. до окончателното й изплащане, и претенцията е уважена за посочената сума.
Въззивната инстанция е приела, че посочената сума се дължи от ответника, като изводът е обоснован с данните от представените от ищеца доказателства и заключението на съдебната експертиза.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че неправилно е прието, че след като ответникът по исковата молба не е ползувател и потребител на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката дължи стойността на употребената топлинна енергия.
Ответникът по касация – [фирма] – , не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че не са налице основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. В изложението изобщо липсва въпрос. По естеството си изложението представлява навеждане на касационни оплаквания, на които обаче следва да се отговори едва, когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Освен изложеното следва да се посочи, че Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2086/20.3.2012 г. по гр.д.№11272/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Г въззивен състав, по касационна жалба, вх.№62728/11.6.2012 г., подадена от адв. И. Г. – процесуален представител на ответника по исковата молба Н. В. Д. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: