О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София,20.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 07.03.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 172/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№8828/07.12.2011г.,подадена от [фирма] [населено място] против решение №518/03.11.2011г. на Врачански окръжен съд,търговско отделение,постановено по гр.д.№473/2011г.,в частта му с която се отхвърля предявения от [фирма] В. срещу [фирма] В. иск за определяне на място за преминаване през поземлен имот с идентификатор 12259.1011.108 по кадастралната карта като неоснователен и недоказан.
Постъпила е и касационна жалба с вх.№8829/07.12.2011г. подадена от [фирма] В. против горепосоченото въззивно решение,в частта му,с която е определено право на ползване на [фирма] на прилежаща площ на сграда,описана в решението,както и в частта,с която бе отхвърлен иска за определяне място за преминаване през гореописания поземлен имот.
По жалбата на [фирма] В.:
С въззивното решение е отменено решение №554/14.04.2011г. на Районен съд Враца по гр.д.№3871/2010г. и вместо него е постановено:
Определя право на ползване на [фирма] В. на прилежаща площ на сграда с идентификатор 12259.1011.108.3 и на терен за товаро-разтоварна дейност в поземлен имот с идентификатор 12259.1011.108 по кадастралната карта на В. с адрес [населено място], [улица],собственост на [фирма] В. върху площта,очертана с червен контур и тази защрихована в сив цвят по скицата,приложената към заключението на вещите лица инж.И. Й. И.,Т. И. А. и инж.И. И. И.,която одобрява като неразделна част от решението.
Отхвърля предявения от [фирма] В. срещу [фирма] В. иск в частта за определяне на място за преминаване през поземлен имот с идентификатор 12259.1011.108 по кадастралната карта на [населено място],като неоснователен и недоказан.
С изложението си по член 284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява/цитирам/:
„Считам,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване,защото въпросите,по които се е произнесъл Врачанският окръжен съд са материалноправни въпроси,решени в противоречие с решения на ВКС,постановени по същия правен въпрос.
Въпросите от значение за изхода на делото,по които съдът се е произнесъл е представлява ли основание за отхвърляне на иска причиняването на неудобства и ограничаването на правата на собственика на земята по предявен срещу него иск по член 64 ЗС от собственика на постройката за определяне на място за преминаване през поземления имот до сградата,както и разпростира ли се правото на ползване на собственика на постройката върху съседни поземлени имоти,когато имот в който е построена сградата има прилежаща улица.”,като се позовава на:
решение №37/20.04.1982г. по гр.д.№11/1982г. на ОСГК на ВС,според което собственикът на земята,отстъпил правото на строеж върху нея на друго лица има правна възможност за защита правото си на собственост-освен отстъпените с акта и съобразно със закона правомощия на това лице,
-решение №1196/26.05.1966г. по гр.д.№155/1966г. на Іго,ВС,според което суперфициарният собственик може да ползва земята само дотолкова,доколкото е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение.Когато се касае за жилищна сграда,ползуването на земята според предназначението на постройката се изразява в осигуряване на достъп до постройката и в ползване на мястото за задоволяване на обикновени домакински нужди,но не и за засаждане на дръвчета и други растения или строеж на стопански сгради.,
Решение №737/08.08.1985г. по гр.д.№459/85г. по описа на ІVго,ВС,според което собственикът на постройката изградена върху чужда земя,може да ползва земята само доколкото това е необходимо за ползване на постройката.При определяне размера на необходимата площ съдът не следва да се съобразява с други обстоятелства,освен с това да ограничи в минимална степен правото на собственика на земята.,
Решение №268/25.05.1988г.,ІVго,според което собственикът на постройката върху чужда земя може да се ползва от земята само доколкото е необходимо за използването й според нейното предназначение и ако собственикът на мястото му пречи да упражнява това си право,той може на основание член 64 ЗС да предяви иск за определяне на правото му на ползване,а не да иска разпределение ползването на част или на цялото място.
Освен това касаторът посочва в изложението си/цитирам/:
„Считам,че е налице предпоставката по член 280 ал.1,т.3 ГПК,защото въпроса за обема и съдържанието на правото на ползване на собственика на постройката по отношение на собственика на земята и собствениците на съседни поземлени имоти е от значение за точното прилагане на закона при предявен иск по член 64 ЗС.”
С решаващите си мотиви,въззивният съд,по отношение на исковата претенция на [фирма],в частта относно определяне на място на преминаване през имота на ответното дружество,която е предмет на настоящата касационна жалба,е приел същата за неоснователна.Съдът се е позовал на правилото за минимално ограничаване на правото на собственика на терена и в тази връзка е обсъдил вариантите ,предложени по заключението на тройната техническа експертиза,изготвена при съобразяване с новите доказателства, относно разрешеното на ответното дружество строителство в процесния имот,като е стигнал до извода за несъвместимост на предложените варианти с оглед на изработения инвестиционен проект на същото и издаденото разрешение за строеж.Съдът е стигнал до извода,че при тези доказателства, към настоящия момент възможен вариант се явява втория такъв, посочен от вещо лице инж.Гърков, но въпреки това,същия не може да бъде наложен,тъй като има отношение към трети лица,към които ищецът не е заявил претенции и които не участват в делото,поради което сервитутното право на ищеца може да бъде реализирано спрямо друг имот,респ.страна в друго производство.
Поставеният въпрос в първата си част относно ограничаване правото на собственика на земята, при предявен иск по член 64 от ЗС,с оглед изложеното по-горе в решаващите мотиви на съда в тази връзка,не е в противоречие с посочената практика на ВС,тъй като претенцията в тази част е отхвърлена след съобразяването на принципите ,изложени в
мотивите на цитираните решения относно ограничаване на правото на собственост и вида на причиняваните неудобства,но въпреки това е отхвърлена поради наличие на други обстоятелства,установени по делото,а именно невъзможността за прилагане на варианти по експертизата,поради наличие на утвърден проект и разрешено строителство на собственика на терена.
По отношение на втората част от въпроса относно засягане на права на трети лица,собственици на съседни имоти,съдът в решаващите си мотиви е посочил начина,по който следва да се предявяват те и е навел доводи за невъзможността от решаването им в това производство,а цитираната практика е неотносима към така формулирания въпрос.
Ето защо,касационният съд счита,че не са налице основанията ,предвидени в член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване в тази му обжалвана част.
По жалбата на [фирма] В.:
В изложението си по член 284 ал.3,т.1 ГПК,приложено с молба вх.№1443/21.02.2012г.,в изпълнение на дадените от въззивния съд указания,касаторът заявява/цитирам/:
„Основанието за касационно обжалване на цитираното решение е член 281,т.3,предл.първо ГПК/неправилност на решението поради противоречие с материалния закон/
-член 64 ЗС
-Наредба №2/29.06.2004г. на МРРБ за планиране и проектиране на комуникационно –транспортните схеми на урбанизираните територии”, след което се посочва какво е прието от съда при определяне на площта за ползване от терена към двата етажа на ищеца от административната сграда,както и доводи за неправилни изводи на съда,в противоречие с цитираната наредба и в нарушение на член 64 от ЗС.
Ответника по касационната жалба [фирма] В.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му обжалвана част и моли същото да не се допуска.
Преди всичко, в изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът е длъжен да посочи точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Видно от горепосоченото от изложението на касатора,в същото липсва формулиран правен въпрос,а се излагат изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 ГПК,на което се позовава и самия касатор в изложението си,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по член 280 ал.2 ГПК.Това е така,защото проверката за законосъобразност на съдебния акт ще се извърши след като той бъде допуснат до касационно обжалване,при разглеждане на касационната жалба по член 290 ал.1 ГПК.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и който е обусловил изводите на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №518/03.11.2011г. на Врачански окръжен съд,търговско отделение,постановено по гр.д.№473/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: