О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 21.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3576/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Л. Г. като пълномощник на В. Г. А. срещу определение № 3186 от 27.09.2016 г. по ч.гр.д. № 3627/2016 г. на Софийски апелативен съд. С него е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на В. Г. А. срещу определение от 23.09.2015 г. по гр.д. № 7969/2015 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на В. А. за обезсилване на решението на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 7969/2013 г. и на решението на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 43251/2012 г.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение от 25.05.2015 г. по гр.д. № 7969/2013 г. на Софийски градски съд е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 28.03.2013 г. по гр.д. № 43251/2012 г., с което са отхвърлени предявените от В. Г. А. установителни искове за собственост. След постановяване на въззивното решение, но в срока за обжалване, ищецът е сезирал въззивния съд с молба, с която е заявил отказ от иска. С определение от 23.09.2015 г. въззивният съд е оставил молбата без уважение по съображения, че не е компетентен да се произнесе по нея.
Това определение е било обжалвано с частна жалба от В. А., която е преценена от Софийския апелативен съд като недопустима, тъй като обжалваното определение не е от категорията на визираните в чл. 274, ал.1 ГПК, подлежащи на самостоятелно обжалване.
Обжалваното въззивно определение е неправилно. Съгласно чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. От цитираната разпоредба следва, че при наличието на волеизявление в този смисъл, законът третира постановеното решение като процесуално недопустимо, тъй като предприетото от ищеца процесуално действие преди влизане на решението в сила има за последица погасяване процесуално правоотношение и отпадане правото и задължението на съда да разреши спора със сила на пресъдено нещо. Разпоредбата на чл. 233 ГПК е израз на диспозитивното начало в гражданския процес – чл.6, ал.2 ГПК, съгласно който предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие, се определят от страните. С оглед на това следва да се приеме, че отказът на съда да се десезира от разглеждането на делото в хипотезата на чл. 233 ГПК прегражда развитието на делото съобразно волята на ищеца, поради което постановеното определение следва да се третира като преграждащо по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на Софийски апелативен съд за разглеждане на частната жалба по същество.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 3186 от 27.09.2016 г. по ч.гр.д. № 3627/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: