2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 21.05. 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1169/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 130 от 11.01.2019 г., подадена от „ТЕРА СМАРТИНВЕСТ” АД [населено място], В. област, чрез пълномощник – адвокат Д. Г., срещу въззивното решение № 94 от 07.12.2018 г. по в. гр. д. № 326/2018 г. на Видинския окръжен съд. Изложени са оплаквания за постановяване на решението при основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е насочена срещу въззивно решение, което не е изключено от касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.
От ответниците по касация В. С. В., П. А. И. и М. Н. П. е постъпил писмен отговор със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С решение № 35, том І, стр. 35 от 09.03.2018 г. по гр. д. № 111/2017 г. на Районния съд [населено място] е признато за установено по отношение на „ТЕРА СМАРТИНВЕСТ” АД, сега касатор, че В. С. В., П. А. И. и М. Н. П. са собственици на 7/12 ид. ч. от имот № …. с площ от 4.000 дка в местността „Л.”, …кат, и от имот № …. с площ от 23.000 дка в същата местност, … кат, и двата в землището на [населено място]. С допълнително решение от 26.06.2018 г. ответникът е осъден да предаде владението на имотите на собствениците им.
С обжалваното решение въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение по установителната част на ревандикационната претенция. Срещу допълнителното решение по осъдителната част на претенцията не е подадена въззивна жалба и въззивният съд приел, че същото е влязло в сила.
Данните по делото сочат и това е прието за установено, че спорните имоти произхождат от Т. Т. Д. като възстановени с решение № 999 от 20.02.1998 г. на общинската служба по земеделие [населено място] по реда на ЗСПЗЗ. Негови наследници с права в размер на 7/12 ид. ч. са ищците по делото.
С н. а. № … от 31.08.2006 г. М. П. Ц., И. Н. Н. и С. Н. Н. продали имотите на „Център по комасация на земеделски земи” ООД. Легитимирайки се с този нотариален акт за собственик, с н. а. № … от 15.09.2006 г. купувачът продал имотите на „МАК БЪЛГАРИЯ” ЕООД, което от своя страна с н. а. №… от 29.08.2008 г. ги продало на „ТЕРА СМАРТИНВЕСТ” АД.
С влязло в сила решение № 70 от 09.12.2016 г. по гр. д. № 43/2016 г. на Районния съд [населено място] е признато установено по отношение на „Център по комасация на земеделски земи” ООД, че ищците В. С. В., П. А. И. и М. Н. П., ищци и по настоящото дело, са собственици на 7/12 ид. ч. от имотите.
При тези данни въззивният съд приел, че ищците са доказали собственически права върху процесните ниви по наследство и въз основа на влязло в сила съдебно решение, поради което са активно легитимирани да предявят иска по чл. 108 ЗС. След като е установено по отношение на приобретателя по договора, сключен с н. а. № … от 31.08.2006 г., а именно „Център по комасация на земеделски земи” ООД, че ищците са собственици на 7/12 ид. ч., то това дружество в качеството си на прехвърлител по н. а. № … от 15.09.2006 г. не би могло да прехвърли повече права, от тези, които притежава, поради което и следващият приобретател „МАК БЪЛГАРИЯ” ЕООД не е могъл да придобие повече права от притежаваните от прехвърлителя. Това се отнася за всяка следваща прехвърлителна сделка, като се прилага правилото, че никой не може да прехвърли това, което не притежава – в случая 7/12 ид. ч. от процесните имоти. По този начин никой от посочените купувачи не е могъл да придобие собствеността върху съответните идеални части от прехвърлените земи и в този смисъл не е могла да тече придобивна давност, тъй като никой от приобретателите не е бил добросъвестен владелец.
Въззивният съд приел за доказани и останалите елементи от фактическия състав на иска по чл. 108 ЗС, а именно, че „ТЕРА СМАРТИНВЕСТ” АД упражнява фактическата власт върху имотите без наличие на правно основание за това. За неоснователно е прието позоваването на покупко-продажбата и присъединяване на владението от предходните праводатели /макар възражението за придобивна давност да е заявено след срока по чл. 131 ГПК от ответника, който не е подал отговор на исковата молба/ – след като продавачите не притежават собственически права върху предмета на сделката, то последната не е годно основание да направи купувачите собственици и не може да се приеме, че имотът се държи на правно основание.
За неоснователно въззивният съд приел и възражението, че след като решението, с което ищците са признати за собственици на 7/12 ид. ч. по отношение на „Център по комасация на земеделски земи” ООД, не е вписано, няма как то да бъде узнато и е негодно доказателствено средство.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите във въззивната жалба за това, че се доказва добросъвестно владение на имотите, придобити на законно правно основание, без приобретателят да знае, че праводателят му не е собственик. Поддържа противоречие на обжалваното решение с ТР № 4/2012 г. от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На следващо място касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и поставя въпроса: приложим ли е чл. 79, ал. 2 ЗС по отношение придобитите процесни имоти от „ТЕРА СМАРТИНВЕСТ” АД чрез правна сделка, материализирана в нотариален акт, и владяни от дружеството добросъвестно, считано от момента на придобиване – 2008 г., и до днес.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС касационното обжалване може да се допусне по правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение.
В разглеждания случай поставените в изложението въпроси се свеждат по смисъл до един въпрос, а именно до приложението на чл. 79, ал. 2 ЗС като защитно средство на касатора в качеството му на ответник по предявения срещу него иск за ревандикация на недвижими имоти. С т. 4 на ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че възражението за придобивна давност на ответника срещу предявения иск поначало се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. По делото не е спорно, че като ответник, касаторът не е подал отговор на исковата молба /в този смисъл е и изявлението му във въззивната жалба/. Възражението за придобивна давност е заявено след това, в съдебното заседание на първоинстанционния съд, проведено на 13.02.2018 г. В същото време касаторът не се позовава на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствени правила, поради които да не е могъл да въведе това възражение своевременно. Несвоевременно заявеното възражение не е станало част от предмета на спора, поради което и за съда в двете инстанции не е възникнало задължение да се произнесе по него. В този смисъл поставените от касатора въпроси не обосновават наличие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Не може да се сподели тезата, че възражението за придобивна давност следва да бъде разгледано, тъй като касаторът се е присъединил към аналогичното възражение, съдържащо се в отговорите на „Център по комасация на земеделски земи” ООД и „МАК БЪЛГАРИЯ” ЕООД, които, наред с касатора, са ответници по предявен при условията на евентуалност иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност на прехвърлителните сделки по н. а. № …/2006 г. и н. а. № …/2008 г. /по този иск съдът не се е произнесъл предвид уважаването на главния иск/. Въведеното от „Център по комасация на земеделски земи” ООД и „МАК БЪЛГАРИЯ” ЕООД правопрекратяващо възражение за придобивна давност е защитно средство само по иска за нищожност, но не и по иска за ревандикация, по който тези страни не са ответници, поради което касаторът не може да се ползва от него.
След като касаторът не е защитил правата си на владелец, който твърди да е изтекъл срокът по чл. 79, ал. 2 ЗС, чрез възражение по предявения срещу него иск за ревандикация, то не може да се обсъжда поддържаното в изложението противоречие на въззивното решение с ТР № 4/2012 г. от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС като специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Същото се отнася и до специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, още повече, че отговорът на въпроса дали в случая е приложима разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗС изисква проверка по същество на данните по делото, която е извън предмета на производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК по селекция на касационните жалби.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответниците по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 420 лева по договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 28.01.2019 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 94 от 07.12.2018 г. по в. гр. д. № 326/2018 г. на Видинския окръжен съд.
ОСЪЖДА „ТЕРА СМАРТИНВЕСТ” АД с ЕИК 200161544 и адрес: [населено място], В. област, С.д. № 1, да заплати на В. С. В., П. А. И. и М. Н. П. сумата 420 /четиристотин и двадесет лв./ лева, съставляваща разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: