5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
гр. София, 23.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2003 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „Лев Инс” АД, представлявана от юрисконсулт Б. В., срещу решение № 85 от 09.01.2018г. по гр.д. № 2860/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав, с което, след частична отмяна на решение от 21.04.2017г. по гр.д .№ 12115/2015г. на СГС, І-13 състав, касаторът е осъден да заплати на Б. В. Й. сумата 90 000 лева, представляваща разликата между присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева и установеното за дължимо от 150 000 лева, ведно със законната лихва върху допълнително присъдената главница, считано от 01.04.2014г. до окончателното плащане, както и на основание чл.38, ал.2 ГПК да заплати на адв. Л. Г. адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 2 761,67 лева – за първата инстанция и в размер на 3230 лева – за въззивната инстанция, а по сметка на САС – държавна такса в размер на 6 000 лева.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е необосновано и постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС. Излагайки подробни съображения във връзка с установеното от събраните по делото доказателства, поддържа, че е необоснован изводът на въззивния съд за липса на данни алкохолното повлияване на водача да е било осъзнавано от пострадалия и той и водачът да са пътували продължително, за да е могъл пострадалият да възприеме алкохолното повлияване на водача. Излага доводи и за необоснованост на извода на въззивния съд за недоказаност, че при поставен инерционен колан пострадалият е нямало да получи същите по вид травми, довели до летален изход. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР от 23.12.2015г. по тълк.д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:
1. Предполагат ли възможност за възприемане на състоянието на водача възрастта на пострадалия, периода, в който се придвижват, съответно разстоянието, което съвместно са изминали с водача, както и обстоятелството, че автомобилът, в който се придвижват, не е предвиден за таксиметров превоз, а е личен автомобил на някой от пътниците или водача?
2. Възможността на пострадалия да възприеме алкохолното опияние на водача не произтича ли и от собствената му преценка като пълнолетен и дееспособен български гражданин да вземе решение в обичайна житейска ситуация, поставяща под заплаха освен него, и останалите участници в движението?
3. След като законът е възприел определено лице като достатъчно зряло, за да встъпи в брачни отношения, не се ли предполага, че това лице може да подходи с житейска зрялост, като положи минимална грижа да запази себе си, включително като оцени състоянието на водача на лек автомобил, при когото доброволно се вози?
Ответникът по касация В. Д. Й., конституиран на основание чл.227 ГПК като ищец на мястото на починалата след постановяване на въззивното решение Б. В. Й., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да отмени частично първоинстанционното решение и да уважи предявения иск по чл.226 КЗ /отм./ до размер на 150 000 лева, е взел предвид, че с оглед влизане в сила на първоинстанционото решение в осъдителната му част със сила на пресъдено нещо са установени всички елементи от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и е изложил съображения по спорния въпрос за наличието на принос на пострадалия. Обсъдил е заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза във връзка с възражението за съпричиняване от страна на пострадалия поради неизползване на предпазен колан и приел, че констатациите на експертизата и допълнителните пояснения на вещото лице медик сочат за настъпване на същите по вид тежки травми, несъвместими с живота, и при поставен предпазен колан, което от правна страна изключва приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД поради липса на причинна връзка на нарушението на пострадалия с уврежданията и обема на вредите.
По възражението за принос на пострадалия, изразяващ се в съзнателно поет риск да пътува при употребил алкохол водач, въззивният съд е обсъдил установената концентрация алкохол в кръвта на водача /1,62 промила/ и заключението на комплексната експертиза относно обичайните поведенчески прояви при такова състояние и е приел, че при липса на други категорични доказателства, тези факти не са достатъчни да обосноват извод, че пострадалият пътник е съзнавал наличието на алкохолно опиване на причинителя на увреждането. Посочил е, че констатациите на експертизата са дали принципна характеристика на поведението на човек с тази концентрация на алкохол, без да са събрани доказателства и съобразени индивидуалните особености на загиналия водач, които биха имали решаваща роля за съотнасянето на тези обичайни признаци към конкретиката на случая. Поради това е приел, че не е категорично установено от ответника състоянието на алкохолно опиване в описаните проявни форми да е било съзнавано от пострадалия и е отбелязал, че съгласно заключението подобно алкохолно повлияване може да се прецени от страничен човек с достатъчен житейски опит, въз основа на което е заключил, че описаните признаци не са в такава степен на изразеност, за да се подлага на съмнание подобен извод у трето лице. Посочил е, че останалите сочени твърдения в подкрепа на тезата на застрахователя за продължителното пътуване на пострадалия в този автомобил и за закупен лично от него алкохол не са доказани с предвидените в ГПК доказателствени средства.
Въззивният съд е изложил съображения и по втория спорен въпрос във въззивното производство, отнасящ се до размера на обезщетението за неимуществени вреди. Обсъдил е събраните по делото гласни доказателства и критериите, имащи значение за определяне размера на обезщетението – възрастта на загиналия, установените по делото душевни страдания на родител, загубил син в разцвета на силите си, с който са споделяли общо домакинство и са имали близки и топли отношения, и е приел, че справедливото обезщетение възлиза на 150 00 лева.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от касатора въпроси не са обсъждани от въззивния съд и не кореспондират с изложените в решението му мотиви във връзка с направеното възражение за съпричиняване. Крайният извод за недоказаност на възражението за принос на пострадалия, изразяващ се в съзнателно поет риск да пътува при употребил алкохол водач, е обоснован с преценката на въззивния съд, че от събраните по делото доказателства не е категорично установено състоянието на алкохолно опиване в описаните в заключението на съдебно-медицинската експертиза проявни форми да е било съзнавано от пострадалия. По приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е формирана постоянна съдебна практика, обективирана в решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 от 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В т.7 на ТР № 1 от 23.12.2015г. по т.д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС е прието, че приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Такова рисково поведение е пътуването в МПС с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск или в неговото неоправдано игнориране, това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП. При произнасяне по направеното възражение за съпричиняване въззивният съд не се е отклонил от създадената постоянна практика, като изводът му за недоказаност на възражението по категоричен начин е формиран въз основа на събраните доказателства и установените конкретни факти по делото. Обосноваността на изводите на въззивния съд, основани на отделните факти и доказателства, относими към преценката за наличието на принос на пострадалия за настъпването на вредите, е въпрос, свързан с правилността на обжалваното решение и не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационната жалба.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На основание чл.38, ал.2 касаторът следва да бъде осъден да заплати на адв. Л. Г. адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство в настоящото производство в размер на 2422,50 лева, определено съобразно чл.9, ал.3 вр.чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. с оглед обжалваемия интерес.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 85 от 09.01.2018г. по гр.д. № 2860/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав, с което, след частична отмяна на решение от 21.04.2017г. по гр.д .№ 12115/2015г. на СГС, І-13 състав, касаторът е осъден да заплати на Б. В. Й. сумата 90 000 лева, представляваща разликата между присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева и установеното за дължимо от 150 000 лева, ведно със законната лихва върху допълнително присъдената главница, считано от 01.04.2014г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс” АД да заплати на адв. Л. Г. Г., [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 2422,50 лева – адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: