О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
гр. София, 26.06.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 3519/2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, образувано по подадена от Ц. С. Ш., Г. А. Ш. и В. А. Ш., всички от [населено място], чрез адв. П. С., частна жалба против определението от 8.03.2013 год. по гр. д. № 684/2012 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е допълнено въззивното решение от 13.11.2012 год. по същото дело с присъждане на разноски в полза на М., М. и Ц. Ш..
Жалбоподателите поддържат становище за неправилност на определението поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 80 ГПК, в редакцията й след изменението с ДВ бр. 100/2010 год., предвиждаща представяне на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, което в случая не е така – другата страна, поискала допълване на решението в частта му за разноските, е представила списък на същите след приключване на заседанието пред първоинстанционния съд, поради което и разноски за тази инстанция не е следвало да й се присъждат. Освен това, съдът е присъдил в повече от претендираните такива, поради което и молят обжалваното определение да бъде отменено.
Ответниците по жалбата – М., М., Ц. и А. Ш. оспорват същата по съображения в представения писмен отговор. Претендират направените в настоящето производство разноски.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и доводите на противната страна счита, че определението е правилно.
За да допълни въззивното решение в частта му за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, окръжният съд приел, че страната е направила искане за присъждане на разноските и с оглед изхода на делото е присъдил направените такива за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице по делото, съразмерно с уважената част, като е съобразил размера на направените разноски от всеки един от ищците, направили искане за допълване на въззивното решение в частта му за разноските.
Определението е правилно.
Доколкото във въззивното решение са присъдени разноски, възлизащи на половината от платеното адвокатско възнаграждение, съобразно частичното уважаване на въззивната жалба, правилно съдът е намерил молбата за допълване по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК за основателна. По делото ищците са направили разноски за държавни такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за техническата експертиза, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се понесат от ответниците съразмерно с уважената част от иска. В случая е уважен предявения иск по чл. 108 ЗС, а вторият такъв по чл. 109 ЗС е отхвърлен, поради което и направените по делото разноски следва да се заплатят в половин размер.
Оплакването за нарушение на чл. 80 ГПК е неоснователно – ищците са представили списък на направените от тях разноски и в двете инстанции, като предвидения в закона срок е спазен и в първоинстанционното производство, с оглед отмяната на определението за даване ход по същество на делото в с. з. на 7.07.2011 год. и последващото му обявяване за решаване в с. з. на 6.10.2011 год.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателите за присъждане на разноски в повече от претендираните, тъй като присъдените от въззивния съд допълнително разноски съответстват на данните по делото за действително направените такива от ищците за заплащане на дължимите държавни такси, адвокатско възнаграждение от ищците поотделно /с изкл. на А. Ш./ за двете инстанции /като за въззивната същото е присъдено с решението по делото/ и разноски за възнаграждение на вещите лица. Напротив, въззивният съд не е присъдил изцяло претендираните разноски, като е изложил съображения в тази насока, които обаче не са предмет на обсъждане в настоящето производство с оглед липсата на подадената жалба от другата страна.
Поради горните съображения обжалваното определение следва да се потвърди, а с оглед този изход на настоящето производство, жалбоподателите следва да понесат направените от другата страна разноски в него в размер на 200 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение за отговор към частната жалба /представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие/.
Водим от горното и на основание чл. 278 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение с № 920 от 8.03.2013 год. по гр. д. № 684/2012 год. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Ц. С. Ш., Г. А. Ш. и В. А. Ш., всички от [населено място], [улица] да заплатят на М. С. Ш., М. Б. Ш., Ц. Б. Ш. и А. Б. Ш. направените в настоящето производство разноски в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: