О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 253
гр. София, 29.05.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2941/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Р. Л. Ц. е обжалвал с частна касационна жалба вх.№ 846 от 19.02.2013г. определението на Великотърновския апелативен съд № 7 от 18.01.2013г. по в.ч.гр.д.№ 12/2013г., потвърждаващо прекратително определение на първата инстанция.
Препис от частната жалба не е изпращан на ответника на основание чл.130 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срок срещу определение на въззивен съд по чл.274 ал. 3 т.1 ГПК и е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК. За да се допусне касационно обжалване трябва да бъде поставен правен въпрос от значение за изхода на делото, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С обжалваното определение е прието, че предявеният осъдителен иск се основава на вземане на отпаднало основание – развален от продавача предварителен договор за продажба на недвижим имот – апартамент в [населено място] , сключен на 12.12.2007г. между [фирма] в ликвидация /продавач/ и Р. Л. Ц. /купувач/ . Страните по договора обаче са постигнали на 28.04.2010г. съдебна спогодба по гр.д.№ 187/2009г. на Русенския окръжен съд , с която продавачът е поел задължение да прехвърли собствеността на купувача по предварителния договор до 30.04.2010г. , когато ще се заплати и остатъкът от цената по продажбата. Тази спогодба според въззивния има значение на влязло в сила решение съгласно чл. 234 ал.2 ГПК и докато не бъде прогласена нейната нищожност, спорът за действителността на предхождащия я предварителен договор не може да бъде разглеждан.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че обжалваното определение противоречи на практиката на ВС и ВКС – решение по гр.д.№ 467/2010г. на ВКС, І г.о. по чл.290 ГПК и ППВС 7/73 т.8 по въпроса дали една спогодба може да бъде нищожна, дали може да бъде унищожена по съдебен ред или разваляна поради неизпълнение. В тази практика също като в обжалваното определение е прието, че съдебната спогодба е договор, но одобрението й от съда я приравнява по последици на влязло в сила решение , по отношение на което се прилагат правилата за силата на пресъдено нещо на решенията – 297 и сл. ГПК. Именно на това основание въззивният съд, без да отрича възможността за разваляне на спогодбата, но отчитайки, че такъв иск не е предявен, е приел, че е недопустимо да се търсят последици от разваляне на предварителния договор, предхождащ спогодбата, като се игнорират нейните правни последици. Следователно поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Останалите поддържани основания по т.2 и т.3 ГПК не са мотивирани, поради което не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и частната касационна жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА за разглеждане по същество частната касационна жалба вх.№ 846 от 19.02.2013г. , подадена от Р. Л. Ц. против определението на Великотърновския апелативен съд № 7 от 18.01.2013г. по в.ч.гр.д.№ 12/2013г., потвърждаващо прекратително определение на първата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: