О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
[населено място] , 29.05.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№842/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. В. Л. и З. Й. Л. срещу разпореждане на САС от 02.01.2018г. по ч.гр.д.№5681/17г.,с което е върната подадената от него частна касационна жалба вх.№21176/13.12.2017г. срещу постановеното по делото определение №3988/06.12.17г.,с което е потвърдено решение от 03.07.17г. по ч.гр.д.№7679/17г. на СГС в частта,с която е оставена без разглеждане жалбата им срещу постановление за възлагане на ЧСИ.
Ответникът по частната жалба [фирма] в писмен отговор е възразил срещу допустимостта на обжалването пред ВКС и срещу основателността на изложените в нея оплаквания срещу атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Ч.гр.д.№5681/17г. по описа на САС е образувано по частна жалба на Д. С. И.,Б. В. Л. и З. Й. Л. срещу решението на СГС в частта му,с която жалбата им срещу постановеното в изпълнително производство постановление за възлагане на недвижим имот е била оставена частично без разглеждане.С определение №3988/06.12.17г. САС е потвърдил решението в тази му част,като това определение е атакувано пред ВКС с частна касационна жалба от И. и Л.. За да постанови обжалваното пред настоящия състав на ВКС разпореждане,с което последната е върната,съдът е приел,че същата е недопустима,поради необжалваемост на постановеното от него определение.
Така постановеното от САС разпореждане е правилно. Актът е съобразен с постановките на т.2 от ТР № 3 от 12.07.2005г. по тълк.д. № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС,които не са загубили сила и при действието на новия ГПК. С него,като се отчитат спецификите и характера на изпълнителното производство и контрола, осъществяван от съда, върху действията на съдия-изпълнителя, при осъществяването на който са изключени процесуалните правила,приложими в исковото производство, се приема необжалваемост на определението на апелативния съд, постановено срещу определението за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия – изпълнителя.При разглеждането на жалбата по реда на чл.437 ГПК окръжният съд действа като контролна,а не като въззивна съдебна инстанция.Функционално компетентен да разгледа частната жалба срещу определението му,с което отказва да се произнесе по същество и прекратява производството, е апелативният съд,с чието определение приключва инстанционният контрол. Редът за обжалване,предвиден в разпоредбата на чл.274 ал.3 ГПК е приложим единствено в исковото производство,но не и в случаи като настоящия.
Оплакването за несъобразяване на определение №3988/06.12.17г. на САС с разпоредбите на чл.468 и чл.485 ГПК е неотносимо към проверката за законосъобразност на атакуваното пред настоящата инстанция разпореждане. Същото следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран,съставът на ВКС,ТК,първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 02.01.2018г.,постановено по ч.гр.д. №5681/ 2017г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.