О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
Гр. София, 03.08.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на втори май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 1886/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Д. Г. срещу определение на Софийския апелативен съд от 17.02.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 2390/2015 г. по реда на чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението на въззивния съд по посоченото гражданско дело в частта за разноските и присъждане на заплатената от него държавна такса 6000 лв. по сметка на първоинстанционния съд и 6,50 лв. банкова комисионна. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Претендира се отмяната му и присъждане на допълнително поисканата сума, представляваща разноски за производството пред първоинстанционния съд, чието плащане е надлежно установено с приложен по делото платежен документ.
Ответното [фирма] не е взело становище по частната жалба.
При проверка на допустимостта на жалбата настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу определение на Софийския апелативен съд, постановено по искане за изменение на въззивно решение в частта за разноските, чиято обжалваемост изрично е предвидена в разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2 ГПК, и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
При преценка на основателността й съдът съобрази следното:
С решението на САС по в.гр.д.№ 2390/2015 г., постановено на 3.12.2015 г. [фирма] София е осъдено да заплати съобразно изхода на спора сумата 18360 лв., представляваща съдебни и деловодни разноски за двете инстанции, включваща поисканите от ищеца и включени в представените от него списъци по чл.80 ГПК разноски – съответно 6960 лв. за производството пред СГС и 11400 лв. за въззивното производство, на основани чл.78 ал.1 ГПК.
С молба на ищеца в срока по чл.248 ал.1 ГПК е поискано допълване на решението в частта за разноските със сумата 6 006,50 лв., представляваща държавна такса, дължима при образуване на делото и банкова комисионна за провеждането й по сметка на съда, пропуснати в списъка по чл. 80 ГПК, представен пред първоинстанционния съд.
Искането е допустимо, но неоснователно.
Съдът дължи произнасяне по всички искания, с които е сезиран, в определените от страната рамки съобразно диспозитивното начало в гражданския процес.
В случая обемът на дължимата защита е определен в рамките на поисканите разноски по списъка. Отказът на въззивния съд да постанови изменение на решението си в частта за разноските е съобразен с разпоредбите на чл.6 ал.2 ГПК и чл.80 ГПК, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ ТО
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийския апелативен съд, постановено на 17 февруари 2016 г. по в.гр.д.№ 2390/2015 г., с което е оставено без уважение искането на К. Д. Г. за изменение на Решение № 2386/3.12.2015 г. по в.гр.д.№ 2390/2015 г. в частта за разноските .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: