О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
гр. София, 03.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ПЪРВАНОВА ч. гр. д. № 3877/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4750 от 22.05.2014 г., подадена от И. Г. И. чрез процесуалния си представител В. К. И. срещу определение № 148 от 28.04.2014 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение от 18.11.2013 г., постановено по гр.д. № 2911/2013 г. на Окръжен съд – Варна.
Жалбоподателят е изложил доводи за неправилност на определението.
Ответникът А. А. Г. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следното:
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 38157 от 21.12.2013 г. срещу решение от 18.11.2013 г., постановено по гр.д. № 2911/2013 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 3349 от 08.07.2013 г. постановено по гр. д. № 448 по описа за 2013 г. на Районен съд – Варна , с което е прието за установено, че И. Г. дължи на А. А. към дата 05.11.2012г. общо сумата 6807.17лв. съставляващи възнаграждения по договори за поръчка, формирани както следва: 1858.19лв. – възнаграждение по договор за правна защита, определено от Адвокатски Съвет-В. за процесуално представителство на първа инстанция по гр.д. № 1722/2011г. на ОС Варна; 1858.19лв. – възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, определено от Адвокатски Съвет-В. за процесуално представителство на втора инстанция – в.гр.д.№ 254/2012г. на АС Варна; 3000лв. – възнаграждение за правна защита и съдействие от 14.10.2011г. за представителство по административна преписка № ЗАО-32139/16.09.2011г. на [община], дължимо при произнасяне на административния орган, което е станало на 10.01.2012г. със Заповед № 56/10.01.2012г. на Кмета на [община]; 90.80лв., представляващи общ размер на разноските сторени от адвоката в полза на клиента, във връзка с административното производство № ЗАО-32139/16.09.2011г. на [община] и с адм.д. № 645/2012г. на Административен Съд В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 05.11.2012г. до окончателното й изплащане; сумата от 137,00лв., представляваща деловодни разноски за внесена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. 16081/2012 г. по описа на В. , VІІІ-ми с-в; сумата 137,00лв., представляваща сторените в производството пред В. съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съставът на ВКС, VI г.о. е констатирал, че в случая цената на предявените искове е под законоустановения минимум, поради което решението е от категорията на неподлежащите на касационен контрол.
Настоящият съдебен състав приема, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК, която предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. Производството по такива спорове е двуинстанционно. Размерът на цената на иска по исковете за парични вземания е търсената сума, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Като при обективно съединени искове меродавна е цената на всеки иск поотделно. С исковата молба са предявени за общо разглеждане в обективно кумулативно съединение няколко иска, всеки от които има цена, определена съобразно изискванията на чл. 68 ГПК, която е под законоустановения минимум от 5 000 лв. Ето защо касационната жалба е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване и следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед горното обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 148 от 28.04.2014 г. по гр.д. № 1533/2014 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: