2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 05.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1773 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Еврокомерс Е – 7“ ЕООД, чрез управителя и едноличен собственик И. Р. Р., представляван от адв. А. Делова, против въззивното определение № 1008 от 14 януари 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 16935/2018 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 546235 от 26 ноември 2018 г., постановено по гр.д. № 40034/2018 г. на районния съд в [населено място], за връщане поради просрочие на въззивна жалба срещу решение № 513687 от 23 октомври 2018 г., постановено по същото първоинстанционно дело.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение. Изложена е подробно хронологията на извършените по делото действия, като се поддържа, че нито в изготвения от районния съд доклад, нито в първоинстанционното решение е било посочено, че производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК, поради което в случая производството се е провело по общия ред, и двуседмичният срок за обжалване е започнал да тече от съобщаването на решението. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, включено в частната жалба, се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците по жалбата Р.-А. Б., М. Й. Ш. Б. Б., С. Л., Н. М., Б. М., С. Б. и П. Б. С., представлявани от адв. Н. В., в отговор излагат доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, както и за неоснователността на жалбата.
С обжалваното определение е прието за установено, че с решение № 513687 от 23 октомври 2018 г., постановено по гр.д. № 40034/2018 г. на районния съд в [населено място], дружеството жалбоподател е осъдено да предаде на ответниците на основание чл. 233 ЗЗД наето помещение, находящо се на адрес [улица] [населено място]. Осъденото дружество е обжалвало това решение с въззивна жалба вх. № 5189128/19.11.2018 г., върната от районния съд като просрочена с разпореждане от 26 ноември 2018 г. За да потвърди разпореждането на районния съд, Софийският градски съд е приел, че делото е било разгледано по реда на бързото производство, като в съответствие с разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК, след приключване на устните състезания, в открито съдебно заседание, за което страните са били редовно призовани и в което са присъствали, съдът е определил датата, на която ще се произнесе с решение (23.10.2018 г.). Прието е, че съдът е постановил акта си на тази дата и е посочил, че преклузивният двуседмичен срок за обжалването му започва да тече от датата на обявяването му, който срок е изтекъл на 06.11.2018 г., като изпращането на препис от решението е имало само уведомителен характер. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е посочил, че производството се развива по реда на глава X. ГПК, тъй като предявеният иск попада в приложното поле на чл. 310, ал. 1 ГПК и, видно от материалите по делото – исковата молба, изготвения доклад, призовките и съобщенията, производството се е развило по предвидения в глава X. ГПК ред. Също така е отбелязано, че дружеството е било представлявано от адвокат, а и управителят му се е запознал с делото преди датата на откритото заседание на 30.10.2018 г.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Поставените въпроси: императивна ли е регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото; съществен ли е пропускът на първоинстанционния съд да извърши непълен или неточен доклад и съставлява ли този пропуск нарушение на съдопроизводствените правила, са обосновани с твърденията на жалбоподателя, че съдът не е съобщил на страните, че делото се разглежда по реда на Глава ХХV ГПК. Тези твърдения не намират опора в материалите по делото, видно от които то е било разглеждано по реда на бързото производство и това обстоятелство е било доведено до знанието на страните. Ето защо поставените въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и не дават основание за допускане на касационен контрол на обжалвания акт.
За пълнота следва да се отбележи, че даденото от въззивния съд разрешение на процесуалноправния въпрос относно срока за обжалване на първоинстанционно решение, постановено по реда на бързото производство, е разрешен в съответствие с установената съдебна практика (ТР № 12/2012 г., ОСГК, ВКС), съгласно която срокът за обжалване на решение, обявено по реда на чл. 315, ал. 2 ГПК, тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си, като връчването на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1008 от 14 януари 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 16935/2018 г. по описа на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: