О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 17.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1015 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Община[населено място] против решение № 101 от 28.04.2010г. по гр.д.№ 142/2010г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 422 от 28.12.2009г. по гр.д.№ 587/2009г. на С. РС. С последното е уважен иска, предявен от П. Д. П., Д. Д. Л., А. И. М. и Е. И. В., като е признато за установено по отношение на Община[населено място], че те, като наследници на Д. К. М. са собственици на пасище мера с площ 1,386 дка, находящо се в м. “Истефоското” в землището на[населено място], [община], съставляващ имот 010332, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрена със заповед № РД-18-8/16.02.2006г. на изпълнителния директор на АГКК по настоящем представляващ част от имот с идентификатор 69345.10.725.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, тъй като съдът не е извършил косвен съдебен контрол на решението на ОСЗГ, на което се позовават ищците, а е приел, че те са собственици на процесния имот въз основа на това решение без към него да е приложена скица, за допуснати процесуални нарушения поради това, че исковата молба не е вписана. Развива довод и че не е пасивно легитимирана по предявения иск, защото имота е на Н..
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси:. 1. обвързан ли е съдът с решението на ОСЗГ за възстановяване правото на собственост, или следва да извърши косвен съдебен контрол на това решение особено когато към него не се прилага скица на реституирания имот. По този въпрос се твърди нарушение на задължителната съдебна практика – ТР № 6/2006г. – основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Поставя се и въпроса има ли силата на констативен нот. акт решението на ПК ако то не е вписано в службата за вписване.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, като считат, че въпросите не са формулирани точно, че не се отнасят до решаващите изводи на съда, а цитираната задължителна съдебна практика – за неприложима. По същество считат, че е преклудирано възраженията на касатора за това, че не е имало основание за реституция, тъй като не е подал отговор по чл. 131 от ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК в първоначалната й редакция, при действието на която е подадена касационната жалба до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: На ищците, като наследници на Д. К. М., починал 1987г. е възстановена с решение № 6128/15.09.2006г., т.2 в съществуващи реални граници мера с площ 1,386 дка, находящо се в м. “Истефоското” в землището на[населено място], [община], съставляващ имот 010332, В решението изрично е отразено, че неразделна част към него е скица за имот 01332. Възстановяването на правото на собственост е извършено въз основа на записване в емлячния регистър от 1949г. на името на наследодателя на ищците. От възражението на общината и заключението на СТЕ се установява, че същия имот е актуван за общински с АЧОС № 1041/30.05.2006г. на основание чл. 2, ал.1 т.3 във вр. с чл. 19 от ЗСПЗЗ и решение № 6279/03.01.1997г. Общината не представя цитираното решение. От скица № 7093/10.11.2009г. се установява, че процесния имот с идентификатор 10332, и имоти 10.329 и 10.331 са обединени с нов имот с идентификатор 69345.10.725 на основание заповед КД-1421-5/08.01.2009г., записан на Н..
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че на ищците е възстановено правото на собственост с цитираното решение на ОСЗГ, което има конститутивно действие преди изтичане на десет години от приемане на кадастралната карта, поради което общината не е могла да придобие правото на собственост на основанието посочено в АОС – чл. 19 от ЗСПЗЗ в редакцията му от ДВ бл. 99/2002г.
Първият въпрос – обвързан ли е съдът с решението на ОСЗГ за възстановяване правото на собственост, или следва да извърши косвен съдебен контрол на това решение особено когато към него не се прилага скица на реституирания имот, е относим към решаващите мотиви на съда, тъй като ищците основават активната си материално правна легитимация на решение на ОСЗГ. Към решението обаче е издадена скица, неразделна част, видно от съдържанието му /л. 42 от делото/, поради което края на въпроса е неотносим към предмета на спора. В хода на производството [община] не е оспорила решението на ПК и не е развила доводи защо счита решението на ПК незаконосъобразно.Затова и въззивният съд не е имал основание да преразглежда въпроса за наличието на предпоставките за реституция, а се е позовал на конститутивното действие на решението. Цитираното от касатора ТР № 6/2006г. не е нарушено именно защото в очерталата се конкуренция на права, общината не е оспорила решението на ОСЗГ, респективно не е твърдяла и не е доказала пречки за възстановяване на собствеността. Основанието, на което се позовава общината за възникване правото й на собственост – чл. 2, ал.1 т.3 във вр. с чл. 19 от ЗСПЗЗ и решение № 6279/03.01.1997г. предполага имота да е останал не възстановен след възстановяване на собствеността. В първоначалните редакции на тази норма от 1991г. и в редакцията от ДВ бр. 98/1997г. общината не придобива автоматично правото на собственост, а след като изминат десет години, през които го е приобщила към общинския фонд и го е стопанисвала и управлявала. При това основание е било достатъчно за ищците да установят, че правото им на собственост е възстановено преди изтичане на десет години. Въззивният съд е разгледал тази конкоренция на права и поради това не е постановил решение в противоречие с ТР № 6/2006г., поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. По същите съображения, решението не противоречи и на представените Р № 24/01.02.1999г. по гр.д.№ 1912/1997г.ІV гр.о., Р № 189/02.09.2009г. по гр.д.№ 346/2008г. І гр.о. Както вече се посочи, към решението е издадена скица, а установената по спора конкуренция на права е разгледана от възивния съд от гледна точка на наведеното основание за възникване правото на собственост за общината. Затова не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК. Наличието на задължителна съдебна практика за правомощията на съда при извършване на косвен съдебен контрол в гражданското производство по спор с трети лица сочи на липса на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
По втория въпрос – има ли силата на констативен нот. акт решението на ПК, ако то не е вписано в службата за вписване, нормата на чл. 27, ал.2 от ГПК дава отговор. Съгласно същата, решенията на ПК, придружени със скица на имота имат силата на констативен нот. акт за собственост на имота. Тази норма е достатъчно категорична и не се нуждае от тълкуване, поради което по този въпрос не е налице основанието на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 101 от 28.04.2010г. по гр.д.№ 142/2010г. на С. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Община[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: