О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№253
Гр. София, 07.06.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 400 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. С. от [населено място], общ. Д. против Решение № 162/26.10.2016 г. по в. гр. д. № 201/16 г. на Силистренския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 198/18.05.2016 г. по гр. д. № 550/2016 г. на Силистренския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Н. Т. В., Е. А. Х., И. А. К., С. С. М., В. С. С., Б. Х. А., Ф. Т. В., Ф. Г. И., М. А. Ю., Г. А. Р., Л. А. Р., С. З. А., Е. З. А. положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК- за признаване правото на собственост на ищеца на основание придобивна давност върху следния недвижим имот: НИВА, с площ от 22.001 дка, от които 7.000 дка-VI категория и 15.001 дка- V категория, представляваща имот № 024009 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], в местността “К.”, при граници: имоти с № № 024001, 024002, 024003, 024010, 001070 и 001006. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост, нарушаване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за собственост бъде уважена със законните последици.
Макар и на касатора да са били дадени изрични указания от въззивния съд за прилагане на изложение, обективиращо основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК с обосноваване на правния въпрос, с оглед на който се иска допускане на касационното обжалване /разпореждане от 02.12.2016 г./, такова по същество липсва. В постъпилата на 13.12.2016 г. уточняваща молба е посочено единствено, че „въззивният съд, при постановяване на обжалваното решение, в нарушение на чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК е нарушил съдопроизводствените правила при преценката на събраните по делото гласни и писмени доказателства, което е довело до необосновани изводи при формиране на решаващата воля”, поради което „с оглед изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и за точното прилагане на закона и за развитието на правото, следва да бъде допуснато касационното обжалване”.
Ответниците по касационната жалба – Ф. Т. В., Б. Х. А., И. А. К., Ф. Г. И., В. С. С., Е. А. Х. и Н. Т. В. са депозирали по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмени отговори, с които молят касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за това. Претендират присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Останалите ответници не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното в настоящото производство въззивно решение Силистренският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение на Силистренския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора М. С. С. положителен установителен иск за собственост, основан на твърдението, че е придобил по давност в периода 1999 г.- 2015 г. процесните земеделски имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ през 1996 г. в полза на двете спорещи страни в качеството им на наследници по закон на Ш. А. О. /поч.15.03.1964 г./. Решаващите мотиви, въз основа на които въззивната инстанция е приела за необосновано твърдението на ищеца, че е придобил по давност идеалните части на останалите сънаследници, се основават на преценката, че същият не е доказал факта, че е отблъснал тяхното владение, като е започнал да държи целия имот за себе си, както и че поначало е останал недоказан началният момент на собственото му владение като предпоставка да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл.79, ал.1 ЗС.
Допускането на касационното обжалване на така постановеното въззивно решение на Силистренския окръжен съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. По същество изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обективира оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2 и 3 ГПК, предвид твърдението, че въззивният съд е формирал грешни правни изводи, поради неправилна преценка на правнорелевантни доказателства по делото. Според т. 1 от цитираното тълкувателно решение, съдържащо задължителни указания досежно определянето на обуславящия изхода на делото правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, които се преценяват от касационния съд едва в стадия на разглеждане на касационната жалба- в случай, че същата бъде допусната до разглеждане. Правният въпрос, който обуславя допускането на касационното обжалване, следва да е принципен и насочен към установяване на действителния смисъл и съдържание на приложима по делото материалноправна или процесуалноправна норма, която въззивният съд е приложил или е игнорирал при формулиране на правните си изводи. Общо заявеното твърдение на касатора, че въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалноправни норми, не позволява да се изведе какъвто и да е правен въпрос, по отношение на който да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК
Предвид изложеното, не са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за ангажиране на правораздавателната компетентност на ВКС по спора. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че обжалваното въззивно решение изцяло е съобразено със задължителната съдебна практика по обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос- ТР № 1/ 06.08.2012 г. по т.д.№ 1/2012 г. на ОСГК, според което сънаследникът, който твърди да е придобил по давност идеалните части на останалите участници в наследствената имуществена общност, следва при спор за собственост да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал по отношение на тях намерението си да придобие частите им за себе си, като е отблъснал владението им. В конкретния случай въззивният съд е приел, че ищецът не е провел успешно такова доказване, като на това основание законосъобразно е отхвърлил иска, при което обосноваността на тази преценка в контекста на събраните по делото доказателства е свързана с правилността на атакуваното решение, която не се проверява в настоящата фаза на касационното производство, а едва с решението по същество на касационния съд в случай, че касацията бъде допусната.
С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по касация – Ф. Т. В., Б. Х. А., И. А. К., Ф. Г. И., В. С. С., Е. А. Х. и Н. Т. В., направените от последните разноски в настоящото производство, а именно на всеки от тях сумата 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 162/26.10.2016 г. по в. гр. д. № 201/16 г. на Силистренския окръжен съд, по касационната жалба на М. С. С..
ОСЪЖДА М. С. С. от [населено място], общ. Д. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Ф. Т. В., Б. Х. А., И. А. К., Ф. Г. И., В. С. С., Е. А. Х. и Н. Т. В. направените от последните разноски в касационното производство, а именно на всеки от тях сумата 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: