О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 08.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 157/2009г.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. П. Т. и П. П. Т. , гр. М., срещу разпореждане от 13.02.2009г. по ч.гр.д. № 380/2008г. на Окръжен съд – Монтана, с което е върната частната им жалба срещу определение от 18.12.2008г. по същото дело. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила относно обжалваемия интерес.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна, поради следното :
За да постанови разпореждането си окръжният съд е приел, че се претендира с установителния иск право на собственост на недвижим имот с данъчна оценка 510 лева, т.е. под установения с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК минимум.
Обжалваното определение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева. В случая предявеният иск няма за предмет парично вземане с конкретен размер, а е иск за защита на вещно право. При липса на легално определение на „обжалваем интерес” при този вид искове,както и с оглед това, че ГПК не прави разграничение относно обжалваемия интерес при делата за защита на вещни права или парични претенции, за да се определи той, следва да се съобрази разпоредбата на чл.68 ГПК. Съобразно последната паричната оценка на предмета на делото е цената на иска. Оттук обжалваемият интерес трябва се съобрази с паричния еквивалент на вещното право по данъчната оценка или пазарната цена на имота с оглед приложените от страната доказателства в тази насока. Ето защо при конкретните данни за данъчна оценка на имота от 1989 лева, съгласно удостоверение от 26.02.2009г. незаконосъобразно е прието, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване и частната жалба срещу него е недопустима. Следва да се има предвид, че данъчната оценка на имота, приложена към исковата молба, видно от удостоверението, е валидна до края на 2008г., поради което и при преценката по чл.274, ал.4 ГПК следва да се вземе предвид приложената към частната жалба актуална данъчна оценка. Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото да се върне на Окръжен съд-Монтана за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 13.02.2009г. по ч.гр.д. № 380/2008г. на Окръжен съд – Монтана, с което е върната частната жалба на В. П. Т. и П. П. Т. , гр. М., срещу определение от 18.12.2008г. по същото дело.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Монтана за продължаване на процесуалните действия по администриране на частната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.