ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 253
София, 16.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 329/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. С. – от гр. П. срещу Решение № 342 от 24.ІХ.2008 г. по гр.д. № 6/ 2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение №12 от 8.ІІ.2007 г. по т.д. № 61/ 2005 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което по исковете на В. Н. Г., П. Г. П. и З. Л. И. – всички от гр. П. срещу “К” АД – гр. П. по чл. 74 ТЗ, са отменени решенията, взети на 21. Х.2005 г. от ОС на акционерите на “К” АД – гр. П., с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В касационната жалба и в Допълнение към касационна жалба жалбоподателят излага, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос: за нарушаване правото на акционер, и по съществен процесуалноправен проблем: за тежестта на доказване и обсъждане на доказателствата, в противоре – чие с практиката на ВКС – Р. № 270/ 14.ІV.2005 г. по т.д. № 277/ 2004 г. и Р. № 1488/ 8. ХІ.1999 г. по гр.д. № 814/ 1999 г. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. ГПК
Ответниците по касационната жалба В. Н. Г., П. Г. П. и З. Л. И. – всички от гр. П. и “К” АД – гр. П. не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени искове по чл. 74 ТЗ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете по чл. 74 ТЗ, въззивният съд е приел, че е незаконосъобразно решението по т. 9 от приетия дневен ред за избор на съвет на директорите, поради неспазване изискването на чл. 223 ал. 4 т. 5 вр. чл. 224 ал. 2 ТЗ – в публикуваната в Д.в. покана за свикване на ОС, не е посочен персоналният състав на предложените членове на СД и професионалната им квалификация. Съдът е приел, че решените от ОС на акционерите въпроси, които са извън неговата компетентност – по т.5 от дневния ред за освобождаване на В. Г. от длъжността изпълнителен директор, т.10 от дневния ред за избиране на търговски пълномощник, по т. 11 от дневния ред за одобряване договор за възлагане на управление, както и решението за определяне на адвокат, който да представлява дружеството по съдебни дела, което не е било оповестено в дневния ред, са незаконосъобразни. Като противоречащи на повелителни норми на закона, съдът е отменил взетите решения от ОС на акционерите на 21. Х.2005 г. и поради нарушение на чл. 220 ал. 1 ТЗ и лишаване на З. Л. И., имаща качество на акционер, от правото да участва в ОС лично или чрез представител.
По разрешения от въззивния съд съществен материалноправен въпрос съдът не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, която е в смисъл, че ако не са спазени императивни разпоредби на закона или на устава на дружеството при свикване и провеждане на ОС на акционерите, взетите решения са незаконосъобразни. При съобразяване с тази практика въззивният съд се е произнесъл, че ОС на акционерите, проведено на 21. Х.2005 г., е взело решенията за избор на членове на СД в нарушение на императивната норма на чл. 223 ал. 4 т. 5 ТЗ, взело е решения по въпроси, които са извън неговата компетентност и е лишило акционер от право на да участва ОС, което прави взетите решения незаконосъобразни. Ако тези изводи с оглед данните по делото, са неправилни или необосновани – това са основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По изложените процесуалноправни въпроси: безспорна е съдебната практика, посочена и от жалбоподателят, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства, и доводите на страните, съгласно чл. 188 ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.), и като приложи правилата за тежестта на доказване и за разпределението й между страните, съгласно чл. 127 ал. 1 ГПК (отм.). Когато страната се позовава на въпрос, за който поддържа, че е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС, не е необходимо съдът изрично да се е произнесъл с решението по някой процесуален въпрос, а е достатъчно да е процедирал неправилно, като процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението. В случая въззивният съд е решил делото, като е обсъдил в тяхната взаимна връзка доказателствата по делото, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 188 ал. 1 ГПК (отм.) и правилно е приложил правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 127 ал. 1 ГПК (отм.). Както се е произнесъл и първоинстанният съд в съответствие със съдебната практика по този въпрос, върху ответника по иска по чл. 74 ТЗ е тежестта да докаже, че ОС на акционерите е проведено при спазване императивните разпоредби на закона и устава на дружеството, от изпълнение на които следва законосъобразността на взетите решения и при непредставяне от ответника на доказателства за твърдяните от него юридически факти, от осъществяване на които следва законосъобразност на взетите решения, съдът следва да приеме, че тези факти не са се осъществили и че решенията са незаконосъобразни.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 342 от 24.ІХ.2008 г. по гр.д. № 6/ 2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: