ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 254
София, 15.05.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Караколева
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова
при секретаря и с участието на
прокурора , като изслуша докладваното от съдията
Емил Марков т. д. № 2894 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби от страни по спора, чието разрешаване е било предмет на решение № 1257 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, OT21.V.2018 г., постановено по т. д. № 6681/2017 г.
Касационната жалба с вх. № 11996/27. VI.2018 г. на „Рам Инвестмънтс” ООД-София, подадена чрез двамата негови процесуални представители по пълномощие от САК, е против онази част от горепосоченото въззивно решение, с която е било потвърдено първоинстанционното решение на СГС: за отхвърлянето изцяло – като неоснователни на претенциите на този търговец с правно основание по чл. 694 ТЗ, предявени срещу ответното „Витоша Ризорт’2000”, чиито предмет е било установяване съществуването на негови вземания за неустойка в размер на 25% от цената по всеки един от процесиите два предварителни договора, както и на законната лихва върху тях, а именно главница по първия в размер на 650 422.50 евро и съответно – в размер на 1 341 073.50 евро по втория договор.
Поддържайки общо оплакване за незаконосъобразност на решението на САС в атакуваната негова отхвърлителна част, касаторът „Рам Инвестмънтс” ООД претендира частичното му отменяване и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който тези два негови установителни иска с правно основание по чл. 694 ТЗ-във вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД да бъдели уважени, като се признае съществуването на негови вземания за неустойка срещу ответното „Витоша Ризорт’2000” ООД в пълния им предявен по делото размер, вкл. и ведно с присъждане на направените за производството по чл. 288 ГПК разноски. Инвокиран е довод, че „всички договори, споразумения и анекси, представени в оригинал на съда, са сключени при предвидената 9 ЗЗД свобода на договаряне, докато извършеното тълкуване на разпоредбите на съглашенията от решаващия съд е в противоречие с действителната воля на страните.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата търговецът неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, навеждайки доводи, че нямало съдебна практика „по обжалване на решения относно предявения иск” /цялата практика на ВКС била „категорична или по отношение института на задатъка w/или по отношение на неустойката”/. Затова произнасянето на върховната инстанция „по настоящия казус” щяло да е от съществено значение за установяване на обективната истина, от значение за правоприлагането, както и за развитието на правото, а също и за точното прилагане на закона предвид „решаването на принципен въпрос относно защитата и обезщетението на едно добросъвестно лице за всички вреди, които е претърпяло от неправомерните действия на недобросъвестен продавач”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Витоша Ризорт’2000” ООД (в Н.) писмено е възразило чрез назначения от съда негов особен представител от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на подадената от „Рам Инвестмънтс” ООД касационна жалба срещу атакуваната отхвърлителна част на постановеното от САС решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за определяне и присъждане на възнаграждение в полза на особения представител. Инвокиран е довод, че в приложеното към касационната жалба изложение не са посочени никакви конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, по които в своето решение апелативният съд в София да се е произнесъл.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК синдикът на ответното по касация „Витоша Ризорт’2000” ООД (в Н.) Х. Ив. С. писмено е възразила както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на подадената от „Рам Инвестмънтс” ООД жалба, претендирайки за оставянето й без уважение.
Съответно касационната жалба с вх. № 12720/9.VII.2018 г. на синдика на „Витоша Ризорт’2000” ООД (в несъстоятелност) Х. И. С., е против другата част от същото въззивно решение, с която — на основание чл. 694 ТЗ – е било признато съществуването на следните неприети вземания на кредитора „Рам Инвестмънтс” ООД към длъжника „Витоша Ризорт’2000” ООД (в Н.), а именно:
1./ За сума в размер на 768 132.68 лв., представляваща двойния размер на задатъка по чл. 93, ал. 2 ЗЗД поради отказ от предварителния договор от 14.V.2008 г., както и за законната лихва върху тази главница за периода 30.VI.2014 г. – 2.Х.2014 г., възлизаща на 20 544.76 лв.;
2./ За сума в размер на 1 577 603.96 лв., представляваща двойния размер на задатъка по чл. 93, ал. 2 ЗЗД поради отказ от предварителния договор от 26.11.2009 г., както и за законната лихва върху тази главница за периода 30.VI.2014 г. — 2.Х.2014 г., възлизаща на 42 195.20 лв.
Оплакванията на този касатор /синдик/ са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната му част /за уважаването на двата иска по чл. 694 ТЗ/ както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила – вкл. и в имащата характера на определение част за отговорността на страните по спора за разноски. Поради това синдикът претендира частичното касиране на това въззивно решение, както и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който двата обективно кумулативно съединени установителни иска с правно основание по чл. 694 ТЗ-във вр. чл. 93, ал. 2 ЗЗД да бъдели отхвърлени, като неоснователни и недоказани, ведно с произтичащите от това законни последици във връзка с разноските.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към тази касационна жалба синдикът неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната от него част от решението въззивният съд се е произнесъл „по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”. Извън позоваването си на две, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от Ш-то г.о. на ВКС (Р. № 192/7.XI.2014 г. по гр. дело № 2519/2014 г., както и Р. № 569/24.VI.2011 г. по гр. дело № 584/2010 г.), а също и на противоречие съсд задължителните постановки на ТР № 7/13.XI.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2013 г. /за неустойката, дължима при разваляне на двустранен договор, който не е за периодично или продължително изпълнение/, синдикът настоящ касатор не формулира релевантен за изхода на делото пред САС – бил той материално- или процесуалноправен.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Витоша Ризорт’2000” ООД (в Н.), представлявано от назначения от съда негов особен представител — адвокат от САК, писмено е възразило както по допустимостта на самата касационна жалба /като подадена от синдик/, така и по допустимостта на касационния контрол, а също и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от САС решение в атакуваната негова част за уважаване на двата обективно кумулативно съединени иска с правно основание по чл. 694 ТЗ. Наред с претенцията за оставянето му в сила, особеният представител иска определяне и присъждане на възнаграждение за касационното производство по чл. 288 ГПК..
Ответниците по касация „Блик Трейд” ЕООД-София и „Ултрастрой” ЕООД-София, конституирани в процеса като трети лица- помагачи на „Витоша Ризорт’2000” ООД (в Н.), не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, наведени във всяка от двете касационна жалби, за неправилност на постановеното от САС решение в съответните, атакувани от двамата касатори, негови части.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни страни във въззивното производство пред Софийския апелативен съд, всяка една от двете касационни жалби ще следва да се преценяват като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По касационната жалба на „Рам Инвестмънтс” ООД-София: Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.11.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен да извежда релевантния въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (в процесния случай единствено предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК).
2. По касационната жалба на синдика на „Витоша РизорГ2000” ООД (в Н.) Х. Ив. С.:
По аргумент за по-силното основание, черпен от текста на чл. 658, ал. 1, точки 1 и 7 ТЗ, след като в правомощията на синдика е да представлява предприятието на длъжника, а също и да участва по делата му, вкл. и като завежда от негово име дела, няма процесуална пречка той да обжалва пред ВКС всяко въззивно решение, с което срещу този длъжник са били уважени установителни искове по чл. 694 ТЗ. Поради това и тази касационна жалба по делото е счетена от ВКС за процесуално допустима.
Както бе посочено и по-горе обаче, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (в процесния случай всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но без съобразяване на обстоятелството, че след ЗИДГПК, който е в сила от 30.Х.2017 г., противоречивото решаване от съдилищата на релевантен правен въпрос /т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК/ престава да е сред допълнителните предпоставки за допустимост на касационния контрол).
В заключение, погрешното отъждествяване от синдика от Х. Ив. С. на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид направеното от особения представител на ответното по касация „Витоша Ризорт’2000” ООД (в Н.) изрично искане за това по чл. 29, ал. 4, изр. 2-ро ГПК, представляваното дружество в лицето на неговия синдик ще следва да бъде осъдено да заплати – в съответствие с правилата на чл. 7, ал. 2, т. 6 и чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/9.VII.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – на адвокат Г. Д. М. от САК, с личен номер [ЕГН], възнаграждение в размер на сумата от 800 лв. (осемстотин лева), а касаторът „Рам Инвестмънтс” ООД – съответно 25 911 лв. (двадесет и пет хиляди деветстотин и единадесет лева).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1257 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 21.V.2018 г, постановено по т. д.№ 6681/2017 г.
ОСЪЖДА „Витоша Ризорт’2000” ООД (в несъстоятелност) ЕИК[ЕИК], представлявано от неговия синдик Х. И. С. със служебен адрес в [населено място], [улица], офис А1 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29, АЛ. 4 ГПК – да заплати на адвокат Г. Д. М. от САК, личен номер [ЕГН], с кантора в [населено място], [улица], СУМА в размер на 800 лв. (осемстотин лева), представляваща ЧАСТ от дължимо възнаграждение на назначения от съда особен представител на дружеството.
ОСЪЖДА касатора „Рам Инвестмънтс” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със съдебен адрес в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх.”Б”, ап. № 31 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29, АЛ. 4 ГПК – да заплати на особения представител на ответното по касационната му жалба „Витоша Ризорт’2000” ООД (в несъстоятелност) – адвокат Г. Д. М. от САК, с личен номер [ЕГН], с кантора в [населено място], [улица], СУМА в размер на 25 911 лв. (двадесет и пет хиляди деветстотин и единадесет лева), представляваща останалата ЧАСТ от дължимото му възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: