ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 254
гр. София, 16.04.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 05 април , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1033/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на ЗК [фирма] срещу решение № 215 от 16.07.2012 по в.т.д. № 360/2012 на АС- Варна , с което е потвърдено изцяло първоинстанционното решение №435/20.03.2012 по т.д. №2861/2011 г. на ОС-Варна, с което е уважен предявеният срещу касатора иск с правно основание чл.226 ЗК за сумата от 50 000 лева-претърпени от ищцата Н. Д. С. неимуществени вреди от смъртта на М. Т. при ПТП на 15.07.2008 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното плащане и съдебни разноски от 1450 лева.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне изцяло на иска .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 евентуално т.3 от ГПК.
Ответната страна в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за липсата на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че е налице валидновъзникнало застрахователно правоотношение срещу риска Гражданска отговорност на водача на МПС между ответното застрахователно дружество и собственика на автомобил с ДК [рег.номер на МПС] [фирма]. При настъпване на вредоносното ПТП автомобилът е бил управляван от М. Й. М.-назначен по трудов договор със застрахования собственик на автомобила. От съдържанието на присъдата по НОХД 233/2009 г. се установява, че последният като водач на споменатото МПС в нарушение на правилата за движение е причинил по непредпазливост смъртта на М. Т. вследствие на предизвикано на 15.07.2008 г. ПТП. Последният е живял на съпружески начала с ищцата в продължение на 13 години и имат родена дъщеря. Вследствие на смъртта на Т. ищцата е претърпяла тежки душевни страдания установени от събраните гласни доказателства. При тези фактически констатации въззивният съд е преценил, че на ищцата се дължи обезщетение съгласно чл.52 ЗЗД в пълнопретендирания размер. Правото на ищцата на такова обезщетение се основава на закона и задължителната съдебна практика намерила израз в ППВС №4/61 и №5/69. Отговорността на застрахователя на риска „ГО“ е функционална от тази на застрахования собственик на МПС и покрива вредите на всеки водач на застрахованото МПС стига фактическата власт на последния да не е установена чрез престъпление: кражба, грабеж или такова по чл.346 НК. Ето защо липсва основание за изключване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка ГО на водач на МПС в случаите, когато виновният водач е шофьор на трудов договор със собственика на автомобила и в това му качество е управлявал същия при предизвикване на ПТП и е снабден от собственика със съответните документи за това-аргумент на по-силното основание, съгласно чл.268 ал.2 т.1 КЗ.
В изложението на основанията е за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочи като обуславящ изхода на спора правен въпрос, този за наличието на упълномощаване от страна на собственика на застрахованото МПС като предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя на риска „ГО на водача на МПС“ и на това, какво се включва в самото упълномощаване.
Така формулираният въпрос е съотносим към спора, но не обуславя неговия изход в насока различна от тази в обжалваното въззивно решение. В случая виновният за смъртта на пострадалия при ПТП водач е управлявал автомобила на основание трудов договор със застрахования срещу риск ГО собственик и при връчени му в това качество контролен талон и ключове. Тези обстоятелства са доказани по категоричен начин и не се оспорват от самия ответник. Отделен е въпросът, че константната практика на съдилищата, включително и посочените от самия касатор решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК:Р №137/03.11.2009 г. по т.д. № 350/2009 на Първо т.о. и Р №22/01.04.2009 г. по т.д. №328/2008 на Второ т.о. категорично застъпват становището, че упълномощаване от собственика е налице, когато на водача са предоставени талона за регистрация на МПС и ключовете за управление.Наличието на задължителна практика по въпроса, с която обжалваното решение е в пълно съгласие изключва допускането до касация на сочените в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК основания: противоречие с практиката на ВКС или необходимост от тълкуване на правна разпоредба, с оглед нейното конкретно прилагане по спора.
С оглед изложеното, ВКС, Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 215 от 16.07.2012 по в.т.д. № 360/2012 на АС- Варна
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.