Определение №254 от 17.5.2013 по ч.пр. дело №1245/1245 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 254

София, 17.05.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2294 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Земеделска кооперация „Т.” против решение № 520 от 07.12.2012г. по гр.д.№ 614/2012г. на Софийски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 101 от 10.05.2012г. по гр.д.№ 1321/2011г. на РС-Ботевград в частта, с която се е произнесъл по предявеният иск по чл. 33, ал.2 ЗС и е прекратено производството. Решението е потвърдено в частта за присъдените на ответниците разноски
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие със закона, защото спазването на двумесечния срок е въпрос по същество за съществуване на правото на изкупуване. Навеждат се оплаквания за нарушение на процесуалните правила, защото съдът не е обсъдил доводите на ищеца.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси. Ако искът по чл. 33, ал.2 ЗС е предявен след изтичане на двумесечния срок недопустим ли е, или неоснователен? Твърди се противоречие по този въпрос на възивното решение с Р № 57/12.03.2012г. по гр.д.№ 212/2011г. и Р № 368/02.07.2009г. по гр.д.№ 903/2008г.І гр.о. на ВКС. Втория въпрос е от кой момент започва да тече двумесечният срок по чл. 33, ал.2 ЗС – от узнаването за сделката, или от продажбата. По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с Р № 100/01.03.1995г. по гр.д.№ 1430/1993г. ІV гр.о., Р № 197/01.03.2012г.по гр.д.№ 1430/2010г. и Р № 368/02.07.2009г. по гр.д.№ 903/2008г.І гр.о. на ВКС. Поставя се и въпроса колко е действието на предложението до съсобственика да купи. На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се иска отговор на въпроса може ли да се прави предложение за изкупуване на множество съсобствени имота с обща цена, или следва цената на всеки имот да е определена и може ли предложението да е обвързано с купуване и на други имоти, които не са съсобствени. Ако предложението е принципно прието от съсобственика, в какъв период от време предложилият съсобственик е обвързан от изразеното принципно приемане.
Ответниците по касация Земеделска кооперация „В.” и [фирма] не вземат становище по касационната жалба.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищецът ЗК”Т.” и ответникът ЗК „В.” са купили от държавата с договор от 06.0.2006г. при равни права пет имота. Общото събрание на ЗК”В.” на 03.07.2007г. взема решение за разпореждане с недвижимите си имоти, а на 17.11.2010г. управителния съвет взема решение за пакетна продажба с обща цена на недвижимите имоти – съсобственике и имотите – индивидуална собственост на кооперацията. ЗК”В. изпраща нотариална покана до ищцовата кооперация, с която й предлага да изкупи съсобствените имоти заедно с имоти-индивидуална собственост при пакетна цена от 100 000 лв. Определен е ден и час за явяване при нотариус – 08.02.2011г. Поканата е връчена на 26.01.2011г. На посочената в поканата дата, за ищцовата кооперация се е явил представител, който е заявил, че принципно желаят да купят всички предложени имоти, но решение за това следва да се вземе от общото събрание, поради което е помолил за отсрочка. Представителят на ЗК”В.” изрично е заявил, че имотите се продават само в пакет с обща цена. Двамата представители са постигнали договореност за следваща среща на 08.03.2011г. Видно от представения констативен протокол от 08.03.2011г., представител на ищеца не се е явил на уговорената среща след месец. С н.а. № 174,т.І/15.04.2011г., поправен с н.а. № 28, т.ІІ/13.05.2011г. ЗК”В.” продава на втория ответник [фирма] петте съсобствени имота и други собствени на продавача имоти, описани в нотариалната покана общо за сумата 100 000 лв. Искът е предявен на 12.08.2011 г.
РС е приел, че двумесечния срок е спазен, защото започва да тече от узнаването на сделката, но е неоснователен, защото ищецът е поканен да изкупи и не се е явил за това в определения срок.
Възивната инстанция е приела, че искът е недопустим, тъй като двумесечния срок, визиран в чл. 33, ал.2 ЗС не е спазен. Прието е, че той тече от продажбата, тъй като ищеца е поканен да изкупи. Затова е обезсилено решението на РС.
Първият оставен въпрос – ако искът по чл. 33, ал.2 ЗС е предявен след изтичане на двумесечния срок недопустим ли е, или неоснователен, е относим към решаващите мотиви на въззивната инстанция, за да постанови обжалваното решение, поради което обосновава общото основание за допускане до касация. Приетото от окръжния съд е в противоречие с Р № 57/12.03.2012г. по гр.д.№ 212/2011г. и Р № 368/02.07.2009г. по гр.д.№ 903/2008г.І гр.о. на ВКС и опр № 329/07.10.2008г. по ч. гр.д.№ 1543/2008. ІV гр.о., Опр. № 300/07.07.2010г., опр. № 413/20.09.2010г. по ч. гр.д.№ 158/10 І гр.о. опр. № 519/31.10.2011г. по ч. гр.д.№ 354/11.І гр.о., опр. № 68/18.02.2011г. по ч. гр.д.№ 48/11г. ІІ гр.о., с които се приема, че правото на изкупуване е потестативно материално право и двумесечния преклузивен срок предвиден в нормата на чл. 33, ал.2 ЗС се отнася до неговото съществуване, а не до правото на иск, поради което дали е спазен срока е въпрос по същество, а не по допустимост на иска. Предвид констатираното противоречие,следва да се допусне касационно обжалване.
Вторият въпрос е: от кога започва да тече двумесечния срок по чл. 33, ал.2 ЗС. С Р № 100/01.03.1995г. по гр.д.№ 1430/1993г. ІV гр.о., Р № 368/02.07.2009г. по гр.д.№ 903/2008г.І гр.о. на ВКС и Р № 197/01.03.2012г.по гр.д.№ 1430/2010г. І гр.о. на ВКС, последните две постановени по чл. 290 ГПК се приема, че когато е отправено предложение за изкупуване, двумесечния срок започва да тече от датата на продажбата, в какъвто смисъл е нормата на чл. 33, ал.2 ЗС. В случаите, в които не е отправено предложение до съсобственика, срокът за предявяване на правото на изкупуване започва да тече от узнаването. Въззивният съд се е съобразил с това,че до ищеца е отправено предложение и е приел, че двумесечния срок е пропуснат и този извод е в съответствие с приетото в посочените решения. По този въпрос не се коннстатира противоречие с практиката на ВКС и не следва да се допуска касационно обжалване..
По останалите два въпроса, възивната инстаниця не се е произнасяла, поради това, че не се е произнасяла по същество, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 520 от 07.12.2012г. по гр.д.№ 614/2012г. на Софийски окръжен по касационна жалба, подадена от Земеделска кооперация „Т.”.
Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 301,31 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top