6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
[населено място] ,18,03,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на седми март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2251 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. Г. и С. Й. С. против решение от 10.11.2014 год., постановено по гр.д.№ 1201/2014 год. на Софийски апелативен съд,в частта му с която е потвърдено решение № 6725 / 09.10.2013 год. по гр.д. № 10 193 / 2012 год. на Софийски градски съд за отхвърляне предявените от касаторите против З. [фирма] активно субективно съединени искове,с правно основание чл.226 ал.1 КЗ, за разликата между присъдените всекиму от ищците по 70 000 лева и до претендираните от всекиго по 120 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина на ищците – Й. К. П., настъпила на 05.11.2011 год. при ПТП по вина на водача на застраховано при ответника,по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите,МПС. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като неотчело всички релевантни за определяне справедлив размер на обезщетението фактори, в противоречие с чл.52 ЗЗД, както и като постановено в противоречие с чл.51 ал.2 ЗЗД, предвид приетото 30 % съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат, въпреки липсата на доказателства,с оглед непълнота на установеното от приетата по делото автотехническа експертиза. Като неотчетени от съда се сочат обстоятелствата : възрастта на пострадалия – 20 годишен,в аспект на очаквания с оглед същата дълъг период на полагане грижи и внимание спрямо родителите; живеене в общо домакинство, само по себе си подчертаващо дълбоката емоционална връзка между същите и топлите чувства на привързаност, благодарност и любов помежду им; свързаните с починалия бъдещи планове на ищците – изгубената в негово лице, очаквана материална и морална подкрепа. Касаторите се позовават на несъобразени от съда сходни случаи на определяне обезщетение за неимуществени вреди, цитирайки съдебни решения в подкрепа на довода си. Правилността на въззивното решение се оспорва и като несъобразено с минималните нива на застрахователно покритие, съгласно пар.27 ал.1 ПЗР на КЗ / отм./,като ориентир относно социално – икономическите условия към момента на увреждането, с които обезщетението следва да бъде съобразено, за да би било справедливо.
Ответната страна – З. [фирма] – оспорва касационната жалба, с формалния довод за необоснованост на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна,против валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав, в съответствие с касационните доводи и предметния обхват на формулираните в изложението по чл. 280 ал.1 ГПК въпроси, съобрази следното :
Въззивният съд е приел 30 % съпричиняване от починалия син на ищците, предвид допуснати от същия нарушения на Закона за движение по пътищата – движение в тъмната част от денонощието по пътното платно и то по посока на движение на превозните средства. Независимо, че е включил допълнително, спрямо възприетото от първоинстанционния съд – движение по пътното платно,вместо по банкета – нарушение на правилата за движение, а именно – движение по посока на придвижване на превозните средства,въззивният съд е намалил, вместо да увеличи процента съпричиняване – от 50 % на 30 % . Възприемайки за справедлив размера на обезщетението за неимуществени вреди,определен от първоинстанционния съд – 100 000 лева за всеки от ищците, прилагайки определения процент съпричиняване, въззивният съд е присъдил допълнително обезщетение от 20 000 лева или в полза на всеки от ищците е присъдено обезщетение от 70 000 лева,като за разликата до претендираните 120 000 лева исковете са отхвърлени.
Досежно възражението на ответника за съпричиняване, касаторите противопоставят довода за необоснованост на извода въз основа на събраните по делото доказателства – заключението на автотехническа експертиза, в което / отговори на втора и четвърта задачи по искането на ответника / е прието за установено движение на пострадалия пешеходец към момента на настъпване на ПТП, по платното за движение, на около 0,6 м. от десния банкет по посока на движение на автомобилите , както и е потвърдено наличието на подходящ за придвижване банкет ,с широчина 2 м. и от двете страни на платното за движение. Този си довод касаторите обосновават с поясненията на вещото лице в с.з. от 04.04.2013 год. , че извода за движение на пострадалия по пътното платно е формиран единствено на база трасологична следа от обувка върху платното на мястото на удара, описана в протокола за оглед,без вещото лице да би могло както да потвърди, така и да отхвърли факта,че се касае за следа от обувка на пострадалия.
При определяне справедлив размер на дължимото обезщетение от 100 000 лева / преди приспадане съпричиняването / въззивният съд е изложил установеното от свидетелските показания съдържание на търпимите от ищците болки и страдания, въз основа идентични на тези, съобразени и в първоинстанционното решение,обстоятелства : „добри” – съобразно квалификацията на самите свидетели – отношения между син и родители; „съвместно живеене”, но без установеност на факти свидетелстващи за същината на емоционалната връзка съпътстваща това съжителство, изключая полагана от родителите грижа; промяна в социалното поведение на ищците след смъртта на сина им – затворени,неконтактни,разстроени.Въззивният съд е обобщил, че съобразно установеното съдържание и конкретен интензитет на търпимите болки и страдания,така определения размер от 100 000 лева се явява обоснован,вкл. съобразно лимитите в застрахователната отговорност, като ориентири за действителните социално-икономически условия, с оглед които подлежи на определяне обезщетението, за да би имало справедлив характер.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторите са формулирали следните въпроси : 1/ Следва ли при определяне на обезщетение по справедливост да се вземат предвид и конкретните икономически условия , чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с решение № 83 по т.д.№ 795/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС и реш.№ 1 по т.д.№ 299/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС; 2 / При формиране на изводи относно размера на обезщетението, следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения,общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,търсещи обезщетение,интензитета на търпените от него душевни болки и констатираното влошаване на психическото му здраве? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,поради противоречие на въззивното с ППВС № 4/1968 год. и постановените по реда на чл.290 ГПК реш.№ 149 по гр.д.№ 574 / 2010 год. на ІІІ г.о. и реш.№ 121 по т.д.№ 60 / 2012 год. на ІІ т.о. ; 3 / При определяне размера на справедливо обезщетение следва ли съдът да се съобразява с практиката на другите съдилища ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – с решение № 591 по гр.д.№ 4244/ 2011 год. на САС, решение № 70 по гр.д.№ 2550/2007 год. на СГС и решение № 660 по гр.д.№ 356/2012 год. на САС; 4 / За да е налице съпричиняване следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само индиции за нарушаване на правила за поведение ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 1 ГПК, поради противоречие с реш.№ 45 по т.д.№ 525 / 2008 год. на ІІ т.о., реш.№ 206 по т.д.№ 35 / 2009 год. на ІІ т.о.,реш.№ 159 по т.д.№ 1117/2009 год. на ІІ т.о. и реш.№ 58 по т.д.№ 623 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Първият от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото съобразяване на законодателните лимити в отговорността на застрахователите, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „, като ориентир за социално-икономическите условия, спрямо които следва да се определи справедлив размер на дължимото обезщетение,съгласно чл.52 ЗЗД,е предмета на дължимо от съда произнасяне при постановяване на решението.Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий, доколкото изрично в мотивите си въззивният съд е потвърдил съобразяване с минималните нива на застрахователно покритие, в съответствие с цитираната, в обосноваване на допълнителния селективен критерий задължителна съдебна практика, но при определяне обезщетението в съответствие с действително търпими от пострадалите вреди, съобразно доказаното им съдържание, интензитет и продължителност. Спрямо цитираните от касаторите обстоятелства, в обосноваване на неправилност на преценката на съда / която, впрочем, винаги е предмет на проверка на различни от тези чл.280 ал.1 ГПК основания – по чл.281 т.3 ГПК и в друга фаза на касационното производство / , а именно – увеличение на инфлацията от 9,5 % към април 2011 год. спрямо тази към август 2008 год., размера на необходимите средства за издръжка, по официални данни на К. – през м.март 2011 год. в размер на 528,14 лева,спрямо тези за м.септември 2008 год. – 471,06 лв. / за член от семейство /, 50 % увеличение на средната месечна работна заплата за страната, за периода 2005 г. – 2011 г. и ноторно известното поскъпване на живота – разликата между определеното от съда в размер от 100 000 лева и претендираното от ищците, в размер от 120 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, не дава основание за извод,че при прилагане критерия за справедливост, вкл.съобразно цитираната задължителна съдебна практика,относно начина на съобразяване застрахователните лимити / в случая – съгласно пар.27 ал.1 ПЗР на КЗ отм./, въззивният съд е вложил в нормата на чл.52 ЗЗД смисъл, различен от вложения от законодателя и така съществено се е отклонил в приложение критерия за справедливост , въведен с нормата .
Вторият от формулираните въпроси не покрива изискването за правен, тъй като визира предпоставки, които фактологичния материал по делото / изключая възрастта на пострадалия / не съдържа, респ. не са въведени от ищците, като съобразими и доказани, в обосноваване обхвата на търпимите от тях болки и страдания . Така същите не са се позовали на специфично обществено положение на пострадалия, на диагностицирано и с конкретно съдържание на заболяването влошено психическо здраве на ищците,в причинна връзка със смъртта на сина им,на специфични проявления в отношението родители – син, свидетелстващи за по-голяма от обичайната и нормална грижа,привързаност и обич между роднини от тази степен, както и в интензитета на търпимите болки и страдания. Правилността на преценката на съда,в обосноваване на точно този размер на присъдимо обезщетение, доколкото не се касае за определянето му в драстично противоречие с критерия за справедливост, аналогично на определянето му съобразно лимитите на застрахователна отговорност , визирани в първия от въпросите,е предмет на друга фаза от касационното производство, на основанията по чл. 281 т.3 ГПК. При това , възрастта на починалия низходящ, съгласно задължителна за въззивния съд съдебна практика – реш.№ 178 / 12.11.2013 год. по т.д.№ 458/ 2012 год. на І т.о. на ВКС,не е самостоятелен критерий при определяне на обезщетението, доколкото сама по себе си не е критерий за съдържанието на връзката родител – дете.Същото, впрочем, би било важимо и за „ съвместното живеене в общо домакинство„. Доколкото касаторите цитират съдебна практика, в обосноваване извод за драстично различие в определимите обезщетения, то следва да се съобрази, че обезщетението / в приложените към изложението решения, само част от цитираната практика / не е определено при идентичност на обстоятелствата и изводимо от същите съдържание на връзката родител – дете. Така в реш. № 121 по т.д.№ 60 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС е съобразено по-дълбокото съпреживяване на загубата,предвид личността на починалата дъщеря / творческа,с разностранни изяви, даваща надежди за успешно бъдеще и в този смисъл носеща удовлетворение и радост на родителя си /, в аспект и на отглеждането и възпитаването й единствено от майката , предвид ранната раздяла със съпруга и баща на починалата. Решение № 149 по гр.д. № 574 / 2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС изобщо не третира обезщетяване на неимуществени вреди на родител,предвид смъртта на починало дете ,а лични неимуществени вреди,претендирани по реда на чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, от незаконосъобразността на действия на Прокуратурата на Република България,при пълно различие и във времето на настъпването им и в обстоятелствата, предпоставящи съдържанието им. Цитираните решения – казуална съдебна практика на въззивни съдилища – не са представени, вкл. с доказателства за влизането им в сила.
Третият от поставените въпроси не удовлетворява изискванията за правен,тъй като не предпоставя приложението на правна / материална или процесуална / норма или правен принцип, с които да се явява обоснован решаващ извод на въззивното решение.Неадекватността на определения от съда размер,спрямо други – сходни в съобразените критерии при определянето му – случаи,е проявление на вложеното от съда разбиране за прилагане критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, предмет на първия от формулираните въпроси,което в случая не разкрива противоречие с вложения от законодателя смисъл. При това, както се посочи в предходния параграф, идентични или сходни на настоящата хипотези не са установени с приложената съдебна практика.
Четвъртият от въпросите не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,тъй като спорът относно съпричиняването на вредоносния резултат не е бил в това, дали и с движението си по платното, при констатирана възможност за движение по банкета, при това в правилната, съгласно ЗДвП посока – обратна на движението на превозните средства, пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, а дали е доказано, че се е движил по пътното платно. Формулираният въпрос няма за предмет доказаността на този факт, относим към приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД , а и да би имал такъв предмет, би съставлявал фактологичен въпрос, чийто отговор е различен във всеки конкретен случай, съобразно обстоятелствата по делото и доказателствата за тях.Поради непокриване на общия селективен критерий излишно, а и невъзможно е произнасянето по сочения допълнителен селективен такъв, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Въззивният съд не е отрекъл необходимостта от установена причинност между поведението на пострадалия и настъпването на вредоносния резултат.
Предвид ограничаване на касационното производство до фазата по чл.288 ГПК, на ответната страна не следва да се присъдят разноски, тъй като отговорът й не съдържа изложение по допускане на касационното обжалване,в който случай би й било присъдимо възнаграждение, съобразно чл.9 ал.3 от Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.По начало лаконичното изложение на отговора по съществото на касационната жалба е в този смисъл преждевременно представено и несъобразимо,с оглед предмета на настоящото произнасяне.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.11.2014 год., постановено по гр.д.№ 1201/2014 год. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :