О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№254
С., 18.06.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2235 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. Т. чрез пълномощника й адвокат Д. А. и касационна жалба на Е. А. Д., подадена лично и чрез пълномощника й адвокат А. В. против решение от 27.01.2014 г., постановено по гр.д. № 2856 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-А състав, с което е потвърдено решение № 1150 от 29.12.2009 г. по гр.д. № 19834/2008 г. на Софийски районен съд, 35-ти състав с което са отхвърлени предявените от Е. А. Д. и Е. С. Т. против Национална служба за охрана при Президента на Република България ревандикационен иск по отношение поземлен имот с пл. № 658, целият с площ от 260 кв.м., попадащ в кв.1 по плана на [населено място], местността „в.з. Б. път” с административен адрес: [населено място], кв.Б., ул.”612-та” № 2 и искове за заплащане обезщетение за лишаване от ползване на същия имот в периода 15.07.2003 г. – 15.07.2008 г. в размер на 20 000.00 лв. за всяка ищца.
Ответникът по касационните жалба Национална служба за охрана при Президента на Република България, [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
Ищците са основали претендираното право на собственост на възстановяване по реда на З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС със Заповеди за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-43-66/20.07.1998 г. и № РД-43-7/10.02.1999 г., издадени от кмета на Столична община, като тези конститутивни индивидуални административни актове са влезли в сила след възстановяване на полученото парично обезщетение. Ответникът Национална служба за охрана при Президента на Република България, [населено място] е оспорил исковете с твърдения, че издадените административни заповеди на реституционния орган не го обвързват, тъй като са постановени без негово участие, в нарушение на материалния закон; процесната земя е част от проведено комплексно строително мероприятие, поради което е налице уредената в чл.2 от закона материалноправна забрана за възстановяване на правото на собственост върху нея; спорната земя, върху която е изпълнено предвиденото в регулационния план мероприятие „озеленяване”, функционално принадлежи към имота, чието предназначение е за специални държавни нужди (публична държавна собственост), поради което не са били налице материалноправните предпоставки за възстановяване на правото на собственост по реда на специалния реституционен закон – З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС.
Съдът е приел за установено, че с процесните заповеди е отменено отчуждаването на процесните 260 кв.м. /по ? ид.ч. за всяка от ищците/ от имот с пл. № 3, кв. 11, пол. 1, местност „Панорамен път – в.з.”, на ул. „612-та” № 21 като имотът е отразен в кадастралния план с пл. № 658. Счетено е обаче, че не са били налице материалните предпоставки за отмяна отчуждението на процесната земя, тъй като мероприятието, за което е било отчужден спорният имот – за специални държавни нужди, е било осъществено към момента на влизане на реституционния закон в сила, т. е. към 25.02.1992 г. Отчетено е, че с Указ № 145/02.02.90 г. на ДС на НРБ е разформировано Управление за безопасност и отбрана (УБО) и е създадена Служба за охрана на Държавния съвет на НРБ, като е отразено, че към създадената служба преминава имуществото на разформированото УБО. На основание чл. 2, ал. 2, т. 2, вр. чл. 68, ал. 1 и чл. 70, ал. 2 З., ПМС № 151/05.08.1992 г., Р. № 220/22. 07. 1991 г., Р. № 5/13.03.1991 г. и чл. 28 ЗС е съставен А. № 1/02.12.2004 г. за недвижим имот, находящ се в [населено място], кв. Б., м. „Панорамен път-специални нужди-в.з. Б. път”, ПП 32 и ПП 100”, представляващ терен с площ от 31983 м2, предоставен за изпълнение функциите на службата, свързани със сигурността на държавата, който е застроен с описаните в акта постройки и зелени площи.
Съдът е приел, че същественият правен спор, предмет на съдебното производство, се съсредоточава върху правнорелевантното обстоятелство дали по отношение процесната част от отчуждената за държавни нужди земя (за УБО-МС) е осъществено комплексно благоустройствено мероприятие или тя е останала незасегната от него. При разрешаването на този спор са съобразени показанията на свидетеля П. С. Н. (работещ в УБО от 1986 г.), преценени по реда на чл. 172 ГПК, че обект „ПП 32” се намира в Б. и представлява представителна резиденция на държавния глава на Република България, като прилежащата й територия също е включена към нея; обектът е вила с име „К.” след 1989 г.; ограден е с външна метална ограда, която не е променяна от 1986 г., а площта на целия обект е около 30-40 дка, като НСО осъществява охраната и контролира достъпа; прилежащата към къщата територия, която е оградена, е с контролиран достъп на лица (от оградата до входа на къщата) Обсъдени са и приетите по делото експертни заключения – в първоинстанционното производство, че спорната земя се намира изцяло във вътрешността на имота, описан в А. № 1/2004 г., а през 1970 г. – 1972 г. е осъществено мероприятието, заради който е бил отчужден – изграждане на Държавна резиденция за специални обществени нужди съгласно действащия РП за м. „Панорамен път”, одобрен със Заповед № 452/1962 г., като имот с пл. № 3, кв. 11, пол. 1, м. „Панорамен път-Б.”, описан в заповедите за отмяна на отчуждаването и процесния имот с пл. № 658, се намира изцяло във вътрешността на имота, описан в А. № 1/2004 г., в границите на комплекса, като спорният имот представлява затревена площ, намираща се вътре – в границите на резиденцията, очертани с изградената ограда; двете тройни експертизи, изслушани във въззивното производство, според първата от които за процесния имот с площ около 260 кв.м., който е част от имот пл. № 3, полигон 1 и попадащ както в кв. 11, така и в кв. 1, е предвидено осъществяване на мероприятие: „За озеленяване” и частта от имот пл. № 3, попадаща в кв. 11, в последствие е отредена „За нужди на МВР”, а по-късно за „УБО-Държавен съвет”, съгласно РП, одобрен със Заповед № 452/09.11.1962 г., а частта от имот пл. № 3, с площ около 260 м2 е отделена от улицата и е обособена в имот с пл. № 658, който попада в зона – „За озеленяване”, а втората – че процесният имот попада в терен, одобрен „За озеленяване”, местност „Панорамен път-за специални обществени нужди”, като мероприятието „Озеленяване” е изпълнено и представлява паркоустроена площ в рамките на обект за специални обществени нужди с ограничено ползване; ограниченото ползване е определено с решение на Държавния съвет за изграждане на обект „ПП 32”; наличната растителност в имот с пл. № 658 е ситуирана в компактни декоративни групи от едроразмерни иглолистни дървесни видове – смърч и черен бор на възраст 38-40 години, т.е. засадени преди 25.02.1992 г.; прилежащата тревна площ е поддържана – моделирана е и окосена; с протокол О.. 16/08.01.1973 г. за въвеждане в експлоатация на обект „ПП 32” строителството на този специален обект е изпълнено в съответствие с плановете, съгласно § 104 на П. – проекти по отделните части на строежа, ПСД и работни чертежи към тях, в т. ч. и по част ВП (вертикална планировка) и „Озеленяване”. Съобразено е, че вещите лица и по двете тройни експертизи достигат до идентичен извод, че осъщественото строително мероприятие в отчуждения имот пл. № 3 по стария кадастрален план представлява част от сградно застрояване на обект „ПП 32”, с функционално предназначение на гаражно стопанство, изпълнено под нивото на терена, в южната част на оформения приемен площад пред входа на сградата от обект „ПП 32”. Въз основа на така изяснените факти тази тройна СТЕ достига до категоричното заключение, че функционалната и инсталационна свързаност на тази част от застрояването със сградата на посочения по-горе обект, както и спецификата на реализираната вертикална планировка предполагат свързаност и едновременност на строителното им изпълнение, като макар и извършеното строително мероприятие да не попада в процесния имот с пл. № 658, съобразно осъществената вертикална планировка, заедно с озеленяването СТЕ достига до категоричния фактически (доказателствен) извод, че тези дейности заедно представляват едно единно комплексно мероприятие (върху процесния имот е изпълнено мероприятие „За озеленяване”).
При тези доказателства въззивният съд е направил извод, че предвиденото мероприятие за специални държавни нужди – Държавна резиденция, представлява пълно, комплексно и свързано осъществяване на строителство върху процесната земя, включващо сгради, подземни и надземни инсталации, пътища и озеленяване. Макар че спорната земя попада в част от отредения терен за „Специални обществени нужди” съобразно одобрения със Заповед № 452/1962 г. РП на гр. С., м. „Панорамен път”, който не е застроен, но е озеленен, този факт не опровергава извода на съда за осъществено комплексно мероприятие, тъй като, спорният имот с пл. № 658 е част от единен обект със специално предназначение – публична държавна собственост (обект „ПП 32”), който представлява единно комплексно мероприятие – застрояване и озеленяване, поради което тази част от земята, предмет на оспорените два индивидуални административни акта на кмета на Столична община, не може да се разглежда изолирано от целия архитектурен ансамбъл на строителното мероприятие. От друга страна, самият имот е бил „фактически застроен” по смисъла на чл. 2 З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС преди влизане на закона в сила – 25. 02. 1992 г. Тези мотиви са обусловили и крайния извод на съда, че решенията на органите на реституция по този закон притежават конститутивно действие, но при установяване на факта, че спорната земя не е подлежала на реституиране по реда на З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС, в патримониума на ищците не е възникнало субективното право на собственост върху процесната земя.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационните жалби на Е. С. Т. и Е. А. Д. се поставят едни и същи правни въпроси, а именно:
1. Може ли съдът да основе решението си на възражение на ответника, което не е заявено в отговора на исковата молба
2. Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът длъжен ли е да разреши въведения с иска правен спор след като обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и към защитните доводи и възражения на страните в процеса
3. Съгласно чл.202 ГПК съдът длъжен ли е да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото
4. Когато молбата на ищците за отмяна на отчуждаване на недвижим имот е подадена в срока по § 2, ал.1 ПЗР З. към кой момент следва да се преценяват наличието на предпоставките за отмяна на отчуждаването – датата на влизане в сила на ЗВСВОНИ по З., З., З., ЗДИ и ЗС или датата на влизане в сила на З.
5. Акт за публична държавна собственост, съставен на 2.12.2004 г. от началника на НСО, определя ли статута на процесния имот като публична държавна собственост
Първият въпрос е несъобразен с данните по делото, тъй като в отговора на исковата молба ответникът изрично е въвел възражение, че строителството, за което е бил отреден отчуждения имот е започнало и изцяло е реализирано към момента на влизане в сила на реституционния закон, както и че имотът е публична държавна собственост, поради което заповедите за отмяна на отчуждаването са незаконосъобразни и именно с оглед на това своевременно въведено в спорния предмет възражение съдът е формирал изводите си, че мероприятието, за което е бил отчужден от ищците имотът е пълно, комплексно и свързано осъществяване на строителство върху процесната земя, включващо сгради, подземни и надземни инсталации, пътища и озеленяване и че същото е реализирано към момента на влизане на реституционния закон в сила.
Вторият въпрос е обоснован с тезата на касаторите, че съдът не е обсъдил доказателствата, от които се установява, че обект „П.” и прилежащата му площ са оградени със самостоятелна ограда, съответно, че процесният имот се намира извън оградената територия за обект „П.”; изявленията на вещото лице Р. М., че последния абзац от втората тройна съдебно-техническа експертиза не се отнася за процесния имот, а за другата част от отчуждения имот пл. № 3, който попада в кв.11, както и изявлението на вещото лице В., че вещите лица не са се запознали с проектите за обект „П.”; довода на ищците, че след като двете части на имота са отчуждени за две различни мероприятия по регулационния план, за всяка част от имота следва самостоятелно да се преценява дали са налице предпоставките на чл.2 ЗВСВОНИ по З., З., З., ЗДИ и ЗС за отмяна на отчуждаването; довода на ищците, че моментът, към който следва да се преценяват предпоставките за възстановяване на имота е датата на влизане в сила на З. – 22.11.1997 г.; доводът на ищците, че процесният имот не е публична държавна собственост. Доводите обаче не могат да бъдат съотнесени към въззивното решение. Обстоятелството, че съдът не е формирал волята си в отделен абзац по всяко от възраженията, не означава, че същите не са обсъдени. В мотивите на въззивното решение ясно е посочено кои релевантни за спора факти се установяват от събрания доказателствен материал – гласни, писмени доказателства и експертни заключения и какви изводи прави съдът въз основа на тях, а обстоятелството, че направените от съда фактически и правни изводи не съвпадат с тези, които ищците считат за правилни, не дава основание за допускане на касационно обжалване по втория поставен въпрос.
Поради същите съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по третия въпрос, обоснован с тезата на касаторите, че съдът не е обсъдил заключението на втората тройна съдебно-техническа експертиза в контекста на изявлението на вещите лица, че не са се запознали с проектите ма обект „П.”, липсата на данни в протокола за въвеждане на готовия обект „П.” в експлоатация за прилежаща площ, която да обхваща процесния имот и наличието на каменна ограда около обект „П.” и прилежащата му площ, която не обхваща процесния имот. В. съд е приел тази теза на касаторите за неоснователна, формирайки изводите си въз основа на гласните доказателства и експертните заключения, установяващи, че процесния имот е в рамките на оградената с външна метална ограда площ, проследявайки регулационните отреждания за имота и данните за едновременното реализиране на строителството на сградите, вътрешната инфраструктура и озеленяването.
Четвъртият въпрос е изцяло неотносим към изхода на настоящия правен спор, тъй като ако мероприятието, за което е бил отреден отчуждения имот, е реализирано преди 25.02.1992 г. и към този момент не са налице законовите изисквания за отмяна на отчуждаването и възстановяване правото на собственост, то същите пречки за реституция на имота ще са налице и към 22.11.1997 г.
Петият въпрос е обоснован с твърдението на касаторите, че съдът е приел, че процесният имот е публична държавна собственост въз основа на акта за публична държавна собственост без да изложи мотиви защо приема че имотът е със статут на публична държавна собственост. В. съд обаче е изложил мотиви защо приема, че имотът е публична държавна собственост, основавайки се на посочените в акта за държавна собственост и представени по делото Указ № 145/2.02.1990 г. на ДС на НРБ, Р. № 5/13.03.1991 г., Р. № 220/22.07.1991 г. и ПМС № 151/5.08.1992 г. и формирайки извод, че е налице основанието на чл.2, ал.2, т.2 З. и целият недвижим имот от 31983 кв.м., в рамките на който попада и процесният е със статут на публична държавна собственост.
С оглед изложеното следва, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.01.2014 г., постановено по гр.д. № 2856 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-А състав.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: