О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
гр.София, 19.02.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N6940описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 17.06.2014г. по гр.д.№1401/2014г., с което ОС Пловдив е разрешил да се издаде паспорт за задгранично пътуване на детето Б. И. без съгласие на бащата И. Б., както и да пътува до К., за период от една година без негово съгласие.
Жалбоподателят – И. Б. Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответницата А. А. И., в писмено становище чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е разрешил на малолетното дете Б. И., да пътува извън пределите на РБългария с майка си А. А., – до Р., за период от една година, считано от влизане в сила на настоящето решение в сила, без да е необходимо за целта съгласие на бащата И. Б., като е разрешил да се издаде паспорт на детето без съгласие на бащата.
Установено е по делото, че страните са живели на съпружески начала от началото на м.януари 2012г. на остров К., [населено място], окръг Ф., от което съжителство се е родило детето Б., за което е бил съставен и Акт за раждане № 5/24.04.2013г., изд. от [населено място]. Прието е за установено, че на 04.04.2013г. страните са се завърнали в България и заживяли при родителите на мъжа, но поради непреодолими различия впоследствие на 01.06.2013г. са се разделили, при което ищцата отишла заедно с детето при своите баба и дядо в [населено място], обл.П., а бащата е заживял с друга жена.
Прието е, че с оглед на факта, че от седем години родителите на майката живеят и работят в К., [населено място], окръг Ф., то в интерес на детето е да може да пътува до там с майката, тъй като тя е в затруднено положение, а те имат възможност да й помагат при отглеждането му. Изожени са съображения за това, че след приключване на висящите между страните дела за определяне режим на упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката ще се регламентират спорните отношения между родителите по отношение грижите за детето, които не са с преюдициален характер по отношение на настоящия спор.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд е дал разрешение в правни въпроси от значение за спора: за възможността да се разреши на дете да пътува неограничено в чужбина и за това как ще се отрази решение по спор с правно основание чл.127а СК по отношение на предстоящо решение за определяне режим на лични отношения на бащата с детето. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПк.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за възможността да се разреши на дете да пътува неограничено в чужбина, тъй като жалбоподателят не сочи практика на ВКС, която да дават обратно разбиране на разрешения от въззивния съд въпрос за предпоставките при които може да се замести съгласието на бащата при издаване на задграничен паспорт на детето му и за напускате пределите на страната. Именно съобразявайки се с посочените и в задължителната практика на ВКС критерии – решение от 30.06.2010г. по гр.д.№4549/2008г. на ВКС, за отчитане интереса на детето при разногласие между родителите дали детето има нужда да пътува в чужбина, въззивният съд е разрешил детето да получи международен паспорт и да пътува зад граница без съгласие на бащата. Преценката на съдилищата за това дали детето да има международен паспорт и да може да пътува в чужбина при разногласие между родителите, следва да бъде извършена с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса му, която е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на проблем свързан с точното приложение на закона и развитието на правото, ако не е налице значително отклонение от съдебната практика, каквото в случая не се установява. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване, а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато.
Що се касае до въпроса за това как ще се отрази решение по спор с правно основание чл.127а СК по отношение на предстоящо решение за определяне режим на лични отношения на бащата с детето, то същият не е такъв от значение за спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и даденото разрешение в т.1 на ТР№1/2009г. ОСГТК на ВКС. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване, а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответницата направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.06.2014г. по гр.д.№1401/2014г. на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА И. Б. Б. да заплати на А. А. И. сумата 300 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: