О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
С., 19.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 981 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца В. Ю. З., гражданин на Руската федерация срещу Решение № 917 от 30.05.2012г. по гр.д.№ 3279/2011г. на САС, ГК, 2 състав, с което е потвърдено Решение № 6252 от 30.12.2010г. по гр.д.№ 12384/ 2009г. на Софийски градски съд, ГО, І-15 състав.
С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл.55,ал.1, предл. трето ЗЗД във вр. с чл.87 ЗЗД за заплащане на сумата 41 300 евро – платена покупна цена по предварителен договор за строителство и продажба от 15.12.2007г. и за заплащане на сумата 610 евро лихва за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД за периода от 06.11.2009г. до подаването на исковата молба – 14.12.2009г.
Въззивният съд е потвърдил изводите за неоснователност на иска за връщане на заплатената по предварителния договор цена, претендирана като последица от развалянето на договора, упражнено от ищеца с изявление, получено от ответника на 27.10.2009г. Приел е, че ищецът не е упражнил правото си да развали договора /на основание неспазване срока за изпълнение на строителството и срока за сключване на окончателния договор/ от момента на възникването на това потестативно право до момента, до който то е могло да бъде упражнено – преди завършването на сградата. Към момента на отправяне на изявлението за разваляне, ищецът е бил уведомен за изграждането на обекта, поради което е лишен от възможността да упражни това право и може да претендира само неустойка за забавата и вреди надвишаващи размера й. Препращайки, на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, във въззивното решение е инкорпориран изводът, че след отправената покана за сключването на окончателния договор, към който момент е било възникнало, но не е било упражнено правото на купувача да направи изявление за разваляне, ищецът не е оказал съдействието за сключване на окончателния договор, поради което е изпаднал в забава. Забавата е продължила и е обективирана и в неявяването му на по-късно определената дата за сключване на окончателния договор-август 2009г., когато той е бил в България. Поради забавата на купувача към момента на изявлението за разваляне на договора, упражненото потестативно право не е имало прекратяващо договора действие и поради липса на предпоставките за валидното му упражняване, е направен извод, че не са налице и елементите от фактическия състав на чл.55 ЗЗД.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно и постановяването на друго за уважаването на иска със законните последици. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване са посочени няколко групи въпроси:
Първата е относима към основните начала в гражданския процес: В понятието „точния смисъл на законите”, предвидено в чл.5 ГПК като критерий за законност при решаването на споровете от съда, следва ли, въз основа на чл.20а ЗЗД да се включва и точният смисъл на договорите /1/; Докъде се простира свободата на формирането на съдийското убеждение и какъв е корективът на закона и договора/2/; Какъв е обхватът на служебното начало и възможно ли е съдът да прибавя допълнителни условия към уговорените от страните и къде е границата между служебното и диспозитивното начало/3/. По тези въпроси основанието за допускане на касационното обжалване е свързано с предпоставката на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК и т.1 на чл.280,ал.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС- Определение № 1036/23.11.99г. по гр.д.№ 348/99 на І г.о, Решение № 727/25.09.98г. по гр.д.№ 625/93г. на ІІ го., Решение № 612/17.10.95г. по гр.д. 390/95 на 5 членен състав, Решение № 98/21.03.2011г. по гр.д.№ 952/2010 на ІVг.о., Определение № 224/04.03.2010г. по гр.д. № 177/2010г. на ІІ г.о., Решение № 24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на І г.о., Определение № 26/19.01.2009г. по гр.д.№ 4744/2008г. на І г.о.
Втората група са материалнопправни въпроси, свързани с действието на облигационните задължения: За приоритета при диспозитивната правна норма- на договорната уредба или законовата уредба/4/; Критерият „срок” включва ли се в понятието точно изпълнение на договора/5/; диспозитивна или императивна е нормата на чл.87,ал.4 ЗЗД и дали незначителното неизпълнението визирано в нея е само в количествено, или и във времево отношение/6/; Допускането на касационното обжалване е обосновано с противоречието с Решение № 931/21.01.2010г. по гр.д. № 5000/2008г. на ІІІ г.о.-основание по т.1 на чл.280 ГПК противоречие с Решение 532/ 05.07.96 по гр.д.№ 47/96 ІІ г.о.-основание по т.2 на чл.280 ГПК.
Поставени са и процесуалноправни въпроси за допустимост на свидетелски показания за изпълнението на договора в срок при наличие на писмени доказателства /7/; следва ли съдът да се произнесе по всички наведени от страната факти и доказателства, които са от решаващо значение за изхода на спора/8/, като по този въпрос се сочи противоречие с Решение 62/18.02.2011г. по гр.д.№ 955/2010г. ІІІ г.о. /основание по чл.280,ал.1, т.1 ГПК/ и Определение № 1146/23.11.2010г. по гр.д.№ 955/2010г. на ІІІг.о. и др.; Следва ли въззивният съд да следи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения на чл.146 ГПК и съответно да повторно опороченото процесуално действие /9/, като се твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с Решение № 700/06.12.2010г. по гр.д.№ 304/2010г. на ІІІ го. – допълнително основание по т.1 на чл.280 ГПК; За възможността съдът да постанови разделянето на обективно съединени искове по чл.55 ЗЗД, по чл.86,ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, като изпрати последните за разглеждане от районния съд /10/ – по този въпрос се поддържа основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
В допълнението съм изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК е формулиран допълнителен въпрос: Докъде се разпростира договорната автономия на страните при наличие на диспозитивна норма, и следва ли съдът да игнорира договореното от страните, разрешен в противоречие с Решение № 137/25.06.2010г. по т.д.№ 888/2009г. на ІІ то. И Определение № 1129/24.11.2011г. по гр.д.№ 485/2011г. на І г.о.
В писмен отговор насрещната страна по спора [фирма], С. оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и допустимостта на касационната жалба.
Съставът на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване на решението по поставените от касатора въпроси.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси са общи принципни, в основната си част – свързани с основните начала на гражданския процес, а останалите – с дължимите от съда процесуални действия по събиране и обсъждане на доказателствата в процеса. Поставените материалноправни въпроси са искане за тълкуване на разпоредбата на чл.87,ал.4 ЗЗД, по който въпрос има постановена непротиворечива съдебна практика, но въззивният съд не се е произнасял по приложението на тази норма.
Нито един от поставените въпроси не е аргументиран от гледна точка на относимост с възприетите от съда решаващи изводи за изхода на спора.
При формулирането на правните въпроси по чл.280,ал.1 ГПК и обвързването им с допълнителното основание по т.1,т.2 и т.3 на чл.280 ГПК, касаторът следва да посочи значението на всеки за изхода на делото и проявлението на нарушението на правната норма в мотивите на обжалвания акт. В изложението се поставят общотеоретични, а не конкретни за спора и разрешени от въззивния съд въпроси.
При липса ясно формулирани относими към спора и разрешени от въззивния съд правни въпроси позоваването на допълнителните критерии на т.1-3 на чл.280 ГПК е формално, неконкретно и неясно. Липсва възможност за установяване на логическа връзка между дадените в приложените актове на съдилищата правни разрешения и наличието на противоречиво такова, възприето в обжалваното решение.
Ответникът по касационната жалба не е правил искане за заплащане на разноски и такива за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 917 от 30.05.2012г. по гр.д.№ 3279/2011г. на САС, ГК, 2 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.