О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 254
София, 19.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 142/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. агенция за приходите – ТД Б. срещу Решение № 4778 от 25.11.2013 г. по гр.д.№ 613/2013 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 1436 от 26.03.2013 г. по гр.д.№ 1292/2011 г. на Районен съд-Разлог за отхвърляне на предявения от касатора иск за обявяване на основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК на относителната недействителност спрямо касатора на сключения между двамата ответници [фирма], [населено място] и Й. В. С., [населено място] договор за покупко – продажба на недвижими имоти, оформен с нотариален акт №52, том V, рег. № 3920, нотариално дело № 793/2008 на нотариус Краси Минев, с който първият ответник с изискуеми данъчни задължения по ЗДДС продава на втория ответник описаните в нотариалния акт самостоятелни обекта /апартамент, мазе, паркомясто и гараж/ в сграда с административен адрес [населено място], [улица].
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства, поради което се иска касирането му, а допускането му до касационно обжалване се поддържа на основание т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
От ответниците по касация е постъпил отговор от Й. В. С., който оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, че въззивното решение е постановено по търговско дело с цена под 10 000 лв. и по отношение на него е изключен касационния контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да потвърди отхвърлителното решение по предявения иск с правно основание чл.216 ДОПК, въззивният съд приел, че публичното вземане в размер на 62 402.32 лв., по което ищецът по специалния отменителен иск се явява кредитор не е установено с влязъл в сила административен акт, респ. с влязло в сила съдебно решение или на длъжника да е връчена заповед за започване на ревизия,като искът е основан на твърденията на ищеца, че публичните задължения са по “подадени справки – декларации по ЗДДС”, но според съда разпоредбата на чл. 216 ал. 1 ДОПК изисква публичното задължение да установено със съответния административен акт или със съдебно решение. При липсата на доказателства за установяването на публичните вземания на кредитора – ищец по надлежния процесуален ред при правилно разпределена доказателствена тежест, предявеният иск се явява неоснователен и само на това основание следва да бъде отхвърлен.
Като второ основание за отхвърляне на иска съдът изтъкнал, че ищецът не е доказал и втората основна предпоставка на отменителния иск, а именно – намерение на ответника-търговец да увреди фиска със сключването на договора за покупко – продажба, предмет на оспорване в настоящето исково производство. Единствените данни в подкрепа на ищцовата теза за увреждащо намерение на първия ответник се извеждат от факта, че към датата на сключването на процесния договор за покупко – продажба, дружеството – продавач е получило покана за доброволно изпълнение, с която е уведомено, че има задължения за незаплатен ДДС. Този факт според съда не е достатъчен да обуслови доказаността на намерението на отчуждителя да увреди публичния взискател, с оглед наличието на достатъчно материални активи в патримониума му към момента на сключването на процесния договор – имущество на стойност 71 7061 лв., с оглед на което е счетено, че законосъобразно районният съд е приел, че с оглед на това обстоятелство намерението за увреждане, като субективен елемент от фактическия състав на недействителността на сделката в хипотезата на чл.216, ал.1,т.4 ГПК, не е доказано.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен материалноправен и процесуален въпрос, съставляващо основно изискване по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а основно изразява несъгласие с извода на съда, че по делото не е доказано качеството му на кредитор по специалния отменителен иск по чл.216 ДОПК. Дори да се приеме, че значим за делото е правния въпрос за предпоставките за обявяване относителната недействителност спрямо държавата на изброените в чл.216, ал.1, т.4 ДОПК сделки и действия, то отсъства сочената в изложението допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е налице задължителна практика по този въпрос, инкорпорирана в Решение № 166 от 30.12.2009 г. по т.д. №430/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че публичното вземане, по което ищецът по специалния отменителен иск се явява кредитор, следва да е установено с влязъл в сила административен акт, респ. с влязло в сила съдебно решение. Тази практика, макар и да третира уредбата на отменителния иск по чл.180 ал.1 Д. (отм.), се отнася напълно и по иска по чл.216 ал.1, т.4 ДОПК, която настоящият състав изцяло споделя и с което разрешение е съобразено обжалваното въззивно решение.
В заключение следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4778 от 25.11.2013 г. по гр.д.№ 613/2013 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: