3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№254
София, 02.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1834 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 1995 от 07.11.2012 год. по т.д.№ 1772/2012 год. на Софийския апелативен съд с което въззивният съд е потвърдил Решение № 59 от 09.01.2012 год. по т.д.№ 77/2011 год. на Софийски градски съд..
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 30000 лв., предявен при условията на частичност от глобалната сума 89185.85 лв.
Искът произтича от позоваване на неустоечна клауза, съдържаща се в сключен на 19.07.2007 год. договор за наем на недвижим имот – „Ш. рум” № 1, находящ се в сградата на Б. център „Б.” в [населено място]. Договорът е сключен за срок от 3 години, считано от датата на подписването му. Няма спор, че на 21.05.2010 год. наемателят [фирма] е уведомил наемодателя [фирма], че с изтичане срока на договора на 19.07.2010 год. иска да му предаде държането на имота. Безспорно е и обстоятелството, че считано от тази дата, наемателят е освободил наетите помещения, предавайки държането му на наемодателя.
Последователно подържаната теза на ищеца-касатор е, че срокът за уведомлението за прекратяване на договора е следвало да бъде изпратено 6 месеца преди крайната дата. Ако това не е сторено, и липсва изявление и от наемодателя, то договорът се счита за продължен за още една година. От това [фирма] извежда разбирането, че прекратяването на договора, считано от 19.07.2010 год. е едностранно действие на наемателя и той дължи неустойка, съизмерима с наема за оставащия срок на договора т.е. за една година.
Тълкувайки договорните клаузи на които се е позовал ищеца, първоинстанционният съд е счел, че твърдението му за продължаване на срока е неоснователно, договорът е прекратен с изтичането на срока за който е сключен. Съставът на САС също е обсъдил доводите за съдържанието на клаузите, съдържащи задължение за уведомяване и в кои случаи са приложими те. Също е стигнал до извода, че предварителното уведомяване е приложимо в случаите на прекратяване преди изтичане на срока на договора или изменението му.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Въпросите, които е посочил, не са съобразени с критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Първите два по естеството си съставляват твърдение за неправилно (стеснително) тълкуване на договорните клаузи от страна на въззивния съд. Същото касае и въпроса за прилагането на чл.236 ЗЗД, тъй като той съдържа твърдението за автоматично продължаване на договора, отново свързано с тълкуването на клаузата. Въпросите за прекратяването на договора с конклудентни действия и дали държането е елемент от фактическия състав на наемния договор нямат качеството на обуславящи конкретния спор, тъй като САС е приел, че договорът не е прекратен с конклудентни действия, а с изтичането на срока му, а факта на предаване на държането в същия срок е безспорно.
В случая, становището на въззивния съд е обусловено от конкретните факти по спора и по-конкретно – тълкуването на клаузите на конкретния договор. Дори тълкуването да е неправилно (становище, което съдебният състав не споделя), това би могло да съставлява основание по чл.281 ГПК, но не и такова за допускане на факултативния касационен контрол.
В отговора по чл.287 ал.1 ГПК [фирма] е направил искане за присъждане на разноски, но доказателства за сторени такива не са представени, поради което искането ще следва да бъде оставено без уважение.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1995 от 07.11.2012 год. по т.д.№ 1772/2012 год. на Софийския апелативен съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма] за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.