3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
гр. София, 20.04.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на пети април, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №09/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-София срещу решение от 16.07.2010 г. по гр.д. № 625/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 02.11.2007 г. постановено по гр.д.№ 5416/2007 г. по описа на Софийския районен съд, с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] –гр.София за връщане на лек автомобил „Сузуки”, модел Балено 1,6 вагон, двигател G 16 B-288853, шаси JSAEGC31W00-164418 цвят бордо с рег. [рег.номер на МПС] , който се държи от ответника след прекратяване на наемно правоотношение между страните. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.т.1-3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е предявен иск за връщане на даденото о прекратен наемен договор. Съдът е достигнал до този извод на базата на молбата уточнение на исковата молба депозирана пред първата инстанция на 18.05.2007 г. и на изричното заявление на пълномощника на ищеца в производството пред въззивната инстанция отразено в протокола от с.з. на 20.11.2008 г. по гр.д. № 625/2008 г. на СГС. Като е приел за доказани твърдяните от самия ищец релевантни за спора факти: възникване на наемно правоотношение между ищеца-наемодател и трето за процеса лице „ЛА БО”-дружество по ЗЗД-наемател, заместване от страна на ответника [фирма] в договора на наемателя по силата на анекс №2/15.01.2001 г. и обявяването с влязло в сила съдебно решение на Д. постановено по гр.д. № 203/2002 г. за нищожен на същия този анекс, решаващият съдебен състав е направил извода, че действително наемно правоотношение между ищеца като наемодател и ответника в твърдяното от самия него качество на наемател въз основа на посочените от самия него правопораждащи факти никога не е възниквало.
Жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за изхода на спора, тези за това, какво представлява основанието на иска и за задължението на съда да квалифицира правно спора въз основа на него. Сочи и прилага съдебни актове, представляващи незадължителна практика на ВКС.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, въззивният съд е разгледал именно прецизираните в допълнителната молба-уточнение от страна на самия ищец-жалбоподател и поддържани изрично пред него като правопораждащи твърдяното му спорно право факти и е дал правна квалификация на спора въз основа на тях.Относно въпросите за основанието на иска и правната квалификация е налице богата и постоянна по своето съдържание съдебна практика, включително и от категорията на чл.290 от ГПК , т.е задължителната такава по смисъла на чл.280 ал.1, т.1 от ГПК/ например Р 98/28.05.2010 г. на ВКС по т.д. №923/2009 г. на ТК и други/ и отговорът, който се дава с нея не се различава от този даден от състава на съда в обжалваното решение.
По изложените съображения, съдът счита, че не се обосновава наличие на основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.07.2010 г. по гр.д. № 625/2008 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV Б състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.