О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
гр. София, 20.04.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2467/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството – [населено място], срещу въззивно решение № 1775 от 19.08.2016 г., постановено по в. т. д. № 2486/2016 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 368 от 16.02.2016 г. по т. д. № 7551/2014 г. на Софийски градски съд, с което Министерство на регионалното развитие и благоустройството е осъдено на основание чл.79, ал.1 ЗЗД да заплати на [община] сумата 97 112.39 лв. – дължимо плащане по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013” с рег. № B./1.1-09/2010/025, ведно със законната лихва от 07.11.2014 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [община] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 15.11.2016 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което Министерство на регионалното развитие и благоустройството е осъдено на основание чл.79, ал.1 ЗЗД да заплати на [община] сумата 97 112.39 лв., Софийски апелативен съд е приел, че по силата на сключен между страните договор от 28.03.2012 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие” ответникът дължи на общината – ищец присъдената от първоинстанционния съд сума, представляваща неизплатена част от уговорената в договора безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност в учебни заведения и детски градини в [община]”.
След самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото и на доводите на страните, съобразно правомощията по чл.269 ГПК, въззивният съд е направил извод за неоснователност на възражението на ответника за недължимост на исковата сума поради наличие на условия за налагане на финансова корекция в размер на 5 % , предвид установяването на нередност в процедурата за възлагане на обществена поръчка за реализиране на проекта, а именно – включване в методиката за оценка на офертите на дискриминационен показател К2 „Комплексност, пълнота и качество на техническото предложение”, характеризиращ се с липса на яснота на съдържанието на отделни подпоказатели, която създава широка възможност за субективно оценяване от страна на комисията с последица разубеждаване на потенциалните кандидати от участие и ограничаване на броя им и нарушаване на принципите за публичност, прозрачност, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Без да отрича формалното отклонение на обсъждания показател от изискванията на чл.28, ал.2 ЗОП (отм.) и конкретно – отсъствието на точни указания за определяне на оценката по всеки от включените в съдържанието му подпоказатели, въззивният съд е споделил становището на първоинстанционния съд, че констатираното отклонение не представлява нередност по смисъла на Регламент № 1083/2006 г. и ПМС № 134/2010 г. и приетата с него Методология за определяне на финансови корекции, която да създава основание за налагане на финансова корекция, тъй като не е установено от него да е породен финансов ефект, т. е. да са причинени или да е създадена опасност да бъдат причинени вреди на бюджета чрез отчитане на неоправдан разход. За да се произнесе в този смисъл, съдът е изходил от легалната дефиниция в чл.2, т.7 от Регламент № 1083/2006 г., възпроизведена в чл.17.1 от Общите условия към договора, определяща като „нередност” всяко нарушение на разпоредба на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субекти, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз. От съдържанието на дефиницията е направен извод, че вредата се изразява в „неоправдан разход” за сметка на бюджета и че за да се наложи финансова корекция заради „нередност” по смисъла на регламента, неоправданият разход следва да е извършен или с нарушението да са създадени предпоставки за неговото извършване, а наред с това да е установена причинна връзка между нарушението и извършеният или подлежащ на извършване разход за сметка на бюджета. Отнасяйки посочените изисквания към констатираното по делото нарушение на чл.28, ал.2 ЗОП (отм.), въззивният съд е приел, че в конкретния случай не са налице каквито и да било обстоятелства, които да разкриват причинна връзка между нарушението и подлежащата на изплащане част от уговорената в договора безвъзмездна финансова помощ. Като аргумент в тази насока е посочена на първо място липсата на доказателства в резултат на нарушението при формиране на показателя К2 да е бил ограничен кръга на участниците в процедурата за възлагане на обществена поръчка и отказът от участие в процедурата на двама от закупилите документация потенциални кандидати да се дължи на включването в методиката за оценка на неясния показател. На второ място е изтъкната недоказаността на факта, че от нарушението при формиране на показателя е последвало опорочаване на процедурата за възлагане на обществена поръчка до степен за плащанията по нея да бъде прието изцяло или отчасти, че представляват „неоправдан разход” по смисъла на чл.2, т.7 от Регламент № 1083/2006 г. Отсъствието на „нередност” по смисъла на чл.2, т.7 от регламента е мотивирано и с безспорните по делото факти, че никой от потенциалните кандидати и от участниците в обществената поръчка не е искал предварителни разяснения по съдържанието на показателя К2 и не е оспорил резултатите от процедурата по възлагането й, както и че на първо място е класиран кандидатът, предложил най-ниска цена.
В заключение, с оглед на преценката, че формалното нарушение в процедурата за възлагане на обществена поръчка за изпълнение на финансирания проект няма характер на нарушение по смисъла на приложимия регламент и на договора за обществена поръчка, поради което за ответника не е възникнало право да откаже да верифицира съответната част от разходите чрез налагане на финансова корекция, Софийски апелативен съд е потвърдил решението на Софийски градски съд за уважаване на иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за реално изпълнение на поетото от Министерство на регионалното развитие и благоустройство задължение за изплащане на сумата 97 112.39 лв. – неизплатена част от уговорената с договора от 28.03.2012 г. безвъзмездна финансова помощ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси, с които е обосновал общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване : „1. Съдът длъжен ли е да обезпечи правилното приложение на императивния материален закон в изпълнение на принципа за законност, регламентиран в чл.5 от ГПК и по-конкретно длъжен ли е да обезпечи правилното приложение на уредбата, касаеща налагането на финансови корекции, която е от публичен ред и засяга изцяло общонационални интереси” 2. При тълкуване на договора в съответствие с правилата на чл.20 от ЗЗД съдът следва ли да търси действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора; 3. Следва ли въззивният съд да разгледа и прецени всички доводи и възражения на страните”. Допускането на касационно обжалване по първия въпрос се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика по чл.290 ГПК в решение № 61/26.05.2014 г. по гр. д. № 7685/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 55/14.04.2014 г. по гр. д. № 12/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 125/29.05.2012 г. по гр. д. № 534/2011 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 242/22.10.2012 г. по гр. д. № 149/2012 г. на ВКС, ІІ г. о., и решение № 361/25.09.2012 г. по гр. д. № 1626/2011 г. на ВКС, ІV г. о. Заявено е и основанието п чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргументи, че „правилното прилагане на нормативната уредба, касаеща налагането на финансови корекции, е от значение и за точното развитие на правото, тъй като по тази материя все още няма задължителна практика на съдилищата, а основният довод на общините – бенефициери при завеждането на такива дела и възникването на спорове е, че не е налице вреда, респективно, че няма „неоправдани разходи”. За втория и третия въпроси се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с доводи за отклонение на въззивното решение от задължителна практика на ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД и по чл.236, ал.2 ГПК, чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Първият въпрос в изложението не може да се квалифицира като правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като нито е включен в предмета на спора, очертан с обстоятелствената част и петитума на исковата молба, нито е обусловил решаващите правни изводи на съда за основателност на предявения по делото осъдителен иск с дадена от инстанциите по същество правна квалификация по чл.79, ал.1 ЗЗД. Въпросът е зададен хипотетично в насока неправилност на въззивното решение и не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява правилността на решението. Релевираното нарушение на принципа за законност по чл.5 ГПК при постановяване на въззивното решение би могло да бъде преценявано само в случай на допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, но не и да предпостави допускане на решението до касационен контрол.
По отношение на въпроса по п.1 не са осъществени и поддържаните допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е посочена задължителна практика, която е неотносима както към съдържанието на самия въпрос, така и към разрешения с въззивното решение правен спор, и по тази причина не доказва противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обосновано със значение на въпроса „за точното развитие на правото” – формулировка, която не се припокрива с текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изискващ разрешеният с въззивното решение правен въпрос, обусловил изхода по конкретното дело, да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото, не е изпълнен и по отношение на втория въпрос за тълкуване на договора съобразно правилата на чл.20 ЗЗД. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е констатирал необходимост от тълкуване на сключения между страните договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и поради това не е тълкувал клаузи от неговото съдържание. Решаващите изводи на съда за дължимост на претендираната с иска част от уговорената безвъзмездна финансова помощ и за отсъствие на основание за налагане на финансови корекции по договора не са обусловени от тълкуване на договора, а са изградени въз основа на установените по делото правнорелевантни факти и приложимите към тях правни разпоредби от Регламент № 1083/2006 г., ПМС № 134/2010 г. и ЗОП (отм.). След като уважаването на иска не е обусловено от тълкуване на договора, въпросът дали съдът следва да спазва правилата на чл.20 ЗД при тълкуване на договора не е от значение за постановения с въззивното решение правен резултат и за него не може да намери приложение основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, подкрепено от касатора със задължителна практика на ВКС по чл.20 ЗЗД.
В мотивите към обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по всички възражения и доводи, въведени с въззивната жалба на касатора – ответник и с подадения от насрещната страна отговор на жалбата. Изложил е подробни съображения срещу тезата на касатора за възникване на право в негова полза за налагане на финансова корекция като основание за задържане на претендираната с иска по чл.79, ал.1 ЗЗД част от уговорената безвъзмездна финансова помощ и за неоснователност на отказа за изплащането й. Предвид съдържанието на мотивите към обжалваното решение не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол по третия въпрос в изложението, тъй като решението е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика в решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на ВКС, ІV г. о., според която въззивният съд дължи произнасяне в решението си по всички защитни доводи и възражения на страните като гаранция за правото на защита в граждански процес.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по т. д. № 2486/2016 г. на Софийски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 4 200 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, уговорено в договор за правна защита и съдействие от 10.11.2016 г. и заплатено по банков път с преводно нареждане от 14.11.2016 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1775 от 19.08.2016 г., постановено по в. т. д. № 2486/2016 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството – [населено място], [улица] – 19, да заплати на [община] – [населено място], [улица], сумата 4 200 лв. /четири хиляди и двеста лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :