О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
София 21.06. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети април, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 2413/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Ж. Х., [населено място], чрез пълномощника и адвокат А., срещу въззивно решение от 07.12.2012г. по гр. дело № 2537/2012г. на Варненския окръжен съд.
Касаторът твърди, че е налице произнасяне в решението по правни въпроси в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, а именно : длъжен ли е съдът да се произнесе по конкретно наведени възражения за нищожност на индивидуален административен акт по реда на косвения съдебен контрол по чл.17,ал.2 ГПК; допустимо ли е ответникът по иск за собственост да навежда възражения за нищожност на решението на ОСЗГ за реституция, от което черпи права ищецът; ако в решението на ОСЗГ изрично е посочено, че имотът попада в ДГФ, следва ли,че е изгубил характера си на земеделска земя и следва да се реституира по ЗВСГЗГФ и при това положение законосъобразно ли е възстановен по реда на ЗСПЗЗ.Прилагат се съдебни решения.
Ответниците по касационната жалба счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №783/2012г. по гр.д.№13914/09г. на Варненския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Г. и Т. Г. срещу Н. Х. отрицателен установителен иск и вместо това е постановено дрруго, с което е признато за установено, че ответницата не е собственик на реална част от имот с площ 702 кв.м. /по скицата на техническата експертиза/, попадаща в имот 1276 по ПКП към ПВИ, с.о.”Д. чешма”. В частта, с която искът е отхвърлен и за площ от още 42 кв.м., първоинстанционното решение е обезсилено, поради произнасяне „плюс петитум”.
За да постанови решението си Варненският окръжен съд е приел от фактическа страна, че с решение №1532/2007г. на ищците е възстановено правото на собствеността върху нива от 2 298 кв.м., пл.№1276, попадаща в терен по §4а ПЗР ЗСПЗЗ, част от с.о.”Д. чешма”. Не е издадена заповед по §4к ПЗР ЗСПЗЗ. Ответникът е ползувател на имота, но няма твърдения, както и доказателства, че е изкупил имота при условията на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.Той се позовава на придобивна давност, считано от 18.11.1997г. По релевираните от ответника възражения относно валидността и материалната незаконосъобразност на решението на ОСЗ за реституция на имота, въззивният съд се е позовал на ТР№9/2012г., ОСГК и е приел, че ответникът не противопоставя права по §4а или 4б ПЗР ЗСПЗЗ, поради което не разполага с възражение за материална незаконосъобразност на административния акт. По реда на чл.17,ал.2 ГПК съдът е приел, че решението на ОСЗ е издадено в изискуемата форма и от компетентен орган. Предявеният иск е отрицателен установителен за собственост при който доказателствената тежест за установяване правото на собственост върху имота е на ответника. Последният не е доказал да е собственик на соченото от него основание – придобивна давност, а само оспорва правата на ищеца. Давността може да започне да тече от постановяване решението на ОСЗ за реституция – 12.11.2007г. и не е налице изискуемият от закона 10 годишен срок.
Не са налице сочените основания на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване по поставените правни въпроси. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба. Въпросът следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Повдигнатите въпроси в изложението, касаещи упражняването на съдебен контрол по валидността на решението на ОСЗ като индивидуален административен акт не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението, тъй като са решени в съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. и задължителната такава – ТР №9/2012г., ОСГК. Според него ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по §4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ може да се брани с възражение за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права – че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ. Въззивният съд се е произнесъл по възражението относно валидността на административния акт, съгласно чл.17,ал.2,изр.1 ГПК и е приел, че същият е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и в изискуемата от закона форма. Ето защо не е налице твърдяното противоречие с решение №15/2011г. по гр.д.№1302/2009г., ВКС, ІІ г.о. Последният въпрос от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК също не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението, поради соченото противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 780/2011г., по гр.д.№1983/2009г., І г.о. Последното касае спор по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ и е неотносимо към настоящия казус.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
На ответниците по касация не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 07.12.2012г. по гр. дело № 2537/2012г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: