3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
София, 25.04.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 181/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. Б. срещу въззивното решение № 220 от 27.07.2015 г. по в. гр. д. № 255/2015 г. на Ловешкия окръжен съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изисквания на чл. 284 ГПК, към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и същата е насочена срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване по критерия на чл. 280, ал. 2 ГПК съгласно приложимата редакция по ДВ, бр. 50/2015 г.
От ответника П. Н. Б. е получен писмен отговор със становище за недопускане на касационното обжалване.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:
С решение № 123/12.03.2015 г. по гр. д. № 662/2014 г. на Ловешкия районен съд е уважен предявен от касатора иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /редакция преди изменението съгласно ДВ, бр. 49/2014 г./, като е признато за установено, че в кадастралната карта на [населено място] от 2007 г. е допусната грешка при нанасянето на границата между поземлените имоти, собственост на страните, и в местоположението и конфигурацията на сградите с идентификатори 69225.221.201.2 и 69225.221.200.5, като границата следва да минава по калканната стена на двете сгради, а не през сградата на ищеца, и продължава по зелената проектна линия, съгласно комбинирана скица на вещото лице на л. 69 от делото.
С обжалваното решение искът за грешка в кадастралната карта при нанасянето на границата между имотите извън очертанията на сградите е отхвърлен. В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
По делото е установено, че имотите, съставляващи първоначално парцели VІІІ и ІХ от кв. 16, произхождат от бащата на страните Н. Б., по чиято молба регулацията между парцелите е изменена със заповед от 1990 г. на основание чл. 93, ал. 1 ППЗТСУ /отм./. Впоследствие с н. а. № 198/07.03.1991 г. собственикът се разпоредил с имотите, като на ищеца дарил незастроения парцел VІІІ, а на ответника – парцел ІХ, застроен с едноетажна жилищна сграда в югоизточния ъгъл. Строителството на сградите, предмет на влязлото в сила решение, е извършено след дарението, като същите са построени на калкан с обща стена /зид/ между тях. Не е спорно, че отразяването им в кадастралната карта, както и отразяването на границата между тях, минаваща по общата им стена, не съотвества на действителното фактическо положение.
Спорът по делото е относно местоположението на границата между имотите в частта, извън тази между сградите. Като съобразил приложените по делото скици по регулационния план и кадастралната карта и заключението на съдебно-техническата експертиза, въззивният съд приел, че в кадастралната карта не е допусната грешка при отразяване на спорната имотна граница. Тя съответства на вътрешната регулационна линия, която съгласно чл. 14 ЗУТ се счита за вътрешна граница между имотите, последната е отразена като граница и по нея минава оградата между имотите.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа на първо място основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди, че кадастралната граница следва да съвпада с границата, очертана като продължение от калканната стена на двете сгради. Позовава се и представя решение от 06.04.2011 г. по гр. д. № 780/2011 г. на Великотърновския окръжен съд, който според него се произнесъл точно по този начин – т. е., че границата между двата имота съвпада с границата, очертана от калканната стена. Съгласно т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В разглеждания случай няма данни решението, на което касаторът се позовава, да е влязло в сила. Наред с това въпросът не е „правен” по смисъла на т. 1 от посочения тълкувателен акт, а е фактически, защото установяването на вярната имотна граница е в зависимост от представените по съответното дело доказателства.
На следващо място касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл, без да изследва действително притежаваните вещни права от собствениците на съседните имоти към момента на придобиване на собствеността и към момента на изготвянето на първоначалния кадастрален план. Поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с решение № 407/11 по гр. д. № 1192/2010 г. на ВКС, І-во г. о. /представеното с изложението касае връчването на съобщения и призовки и няма връзка с разглеждания спор/. Макар да има за предмет и иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР, това решение е постановено при различна фактическа обстановка: установено е, че към момента на влизане в сила на регулационния план от 1991 г., изработен върху съответната кадастрална основа, ищцата е била собственик на 50 кв. м., неправилно заснети като част от съседния имот. Приложимо към разглеждания случай е решение № 222 от 04.05.2010 г. по гр. д. № 136/2009 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о. С него, в производство по чл. 290 ГПК, е прието, че в хипотеза, при която регулационният план е бил изменен по искане на заинтересуваните собственици при действието на З. /отм./ и заповедта за изменение на плана не е била обжалвана, регулацията следва да се счита за приложена. При наличие на несъответствие между имотните граници по предходен кадастрален план с имотните граници в последващия, които съответстват на границите на урегулираните имоти по изменения регулационен план, не може да се приеме, че е налице грешка в кадастралната основа по смисъла на чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /предходна редакция/. Сходен с този е разгледаният с въззивното решение случай, при който регулационната граница между съседните имоти на страните е установена след проведено производство по чл. 93 ППЗТСУ /отм./ и поставената на място ограда съвпада с нея. Тъй като местоположението на спорната граница е резултат от изменението на регулационния план по искане на предишния собственик, съдържанието на предходния план няма отношение към верността на кадастралната карта. Дарението на имотите следва изменението на регулацията и придобитите с него вещни права на собственост са съобразени при изработването на кадастралната карта.
С оглед изхода на спора и предвид искането, на ответника по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото в настоящата инстанция в размер на 200 лева по договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 07.01.2016 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 220 от 27.07.2015 г. по в. гр. д. № 255/2015 г. на Ловешкия окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Н. Б. да заплати на П. Н. Б. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 200 /двеста лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: