О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
София, 25.09. 2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 4536 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 8783 от 31.07.2015 г., подадена от [фирма], [населено място] против определение № 469 от 7.07.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 3521 по описа за 2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1826 от 26.01.2015 г. по ч.гр.д. № 329/2015 г. на Софийски градски съд, ІІІ-Г състав.
За да постанови атакуваното определение съставът на ВКС, ІV г.о. е констатирал, че с определение № 1826 от 26.01.2015 г. по ч.гр.д. № 329/2015 г. на СГС е оставена без уважение частна жалба срещу определение на районния съд по ч.гр.д. № 57973/2014 г. за прекратяване на производството за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК по искане на [фирма], [населено място], като са възприети изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на производството. Позовавайки се на даденото разрешение по т.8 на ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като заповедното производство е уредено като двуинстанционно и за него не е предвидено касационно обжалване.
В частната жалба са наведени твърдения, че атакуваното определение е неправилно, тъй като в случая т.8 на ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС не намира приложение, доколкото акта, с който се е произнесъл първоинстанционният съд е определение за прекратяване на производството на основание чл.126, ал.1 ГПК, т.е. по общите правила на процеса, а не акт на първоинстанционен съд по заповедно производство, с който се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, поради което в настоящия случай е приложим чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Доводите са неоснователни. С т. 8 на ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС е дадено тълкуване, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, мотивите за което тълкуване са, че по същество заповедното производство е двуинстанционно и по силата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство /въззивно определение, постановено по частна жалба срещу заповедта в частта за разноските/. В настоящия случай се касае до прекратително определение на първоинстанционен съд в заповедно производство, съответно с въззивното определение е изчерпан реда за инстанционен контрол и правилно съставът на ВКС, ІV г.о. е приел, че частната касационна жалба е процесуално недопустима и определението за оставянето й без разглеждане следва да бъде потвърдено.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 469 от 7.07.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 3521 по описа за 2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: