4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
С., 28.02.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 1084 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Димитрова от [населено място], подадена чрез адвокат Й. Ч. срещу въззивно решение № 133 от 3.07.2012 год. по гр.д. № 244/2012 год. на Варненския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 270 от 15.02.2012 г. по гр.д. № 1895/2011 г. на Варненския окръжен съд е осъдена да заплати на Г. А. Н. сумата 20 000 евро, представляваща двойния размер на договорения между страните задатък по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 1.06.2011г., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2011 г. до окончателното изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по обуславящи изхода на делото въпроси: при подписан предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е имало представителна власт в полза на трето лице, това трето лице кога следва да потвърди тези действия и в каква форма и относно точното приложение на чл.93, ал.2, т.2 ЗЗД. Поддържа, че по тези въпроси е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответната страна.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК намира, че е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненският апелативен съд е приел, че на 1.06.2011г. между страните по делото е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, че купувачът Г. А. Н. е заплатил на продавача задатък в размер на сумата 10 000 евро, получена в брой от последния. Приел е, че извършените от Г. А. Н. правни действия без представителна власт са потвърдени писмено от представляваната К. Ж. Делийска, която се е явила и лично пред нотариуса на датата, на която е трябвало да се изповяда сделката. Приел е в решението си, че предварителният договор между страните е развален от купувачите на датата, на която е следвало да се изповяда сделката във формата на нотариален акт – 26.08.2011г., като се е позовал на представения констативен протокол на нотариуса, в който е вписано това изявление. Извел е изводът, че окончателния договор не е сключен по вина на жалбоподателката и същата като неизправната страна дължи двойния размер на задатъка- сумата 20 000 евро.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставените правни въпроси не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросът при подписан предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е имало представителна власт в полза на трето лице, това трето лице кога следва да потвърди тези действия и в каква форма е относно предпоставките, при наличие на които може да се приеме, че е налице потвърждаване на действията извършени от представителя без представителна власт. По този въпрос практиката е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на Върховния касационен съд- решение от 5.04.2011 г. по гр.д. № 829/2009 г. на ІV г.о.; решение от 1.11.2010 г. по гр.д. № 853/2009 г. на ІV г.о. и др. Прието е, че правните действия извършени от чуждо име без представителна власт могат да обвържат мнимо представлявания, ако той изяви воля за това, т.е ако ги потвърди – чл.42, ал.2 ЗЗД. В разглеждания случай въззивният съд е приел, че такова потвърждаване е налице, тъй като по делото този факт е установен. Доколкото упълномощаването за сключване на предварителен договор е следвало да се извърши в писмена форма- чл.19, ал.1 ЗЗД и чл.37 ЗЗД, то и потвърждаването на извършените правни действия без представителна власт следва да се извърши писмено. В случая купувачката по предварителния договор К. Делийска е потвърдила писмено извършеното от сина й правно действие без представителна власт, като освен това същата на датата на която е следвало да се изповяда сделката се е явила лично пред нотариуса. Ето защо даденото от въззивния съд разрешение на посочения правен въпрос не е в противоречие със задължителната съдебна практика, а в съответствие.
По въпроса свързан с точното приложение на чл.93, ал.2, т.2 ЗЗД също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Според действуващата нормативна уредба задатъкът, уреден в чл. 93 ЗЗД е уговорка, според която вещ или парична сума, която едната страна дава при сключването на договора служи като доказателство, че договорът е сключен и за обезпечение на неговото изпълнение. Законът е признал право на изправната страна да се откаже от договора и да задържи задатъка, или да иска в двоен размер даденият от самата нея задатък, ако другата страна не изпълни задължението си. Договорното неизпълнение поражда в полза на изправния купувач правото на отказ от сделката и наред с това правото да претендира връщане на предварително платената цена в двоен размер като задатък. В този смисъл е и задължителната съдебна практика- решение № 64 от 10.09.2012 г. по т.д. № 193/2011 г. на ВКС, ІІ т.о; решение № 206 от 7.12.2010 г. по т.д. № 623/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и др. Даденото от съда разрешение не е в отклонение от задължителната практика.
Наличието на задължителна съдебна практика по отношение на която жалбоподателят не е обосновал необходимост от нейната промяна налага извод, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 133 от 3.07.2012 год. по гр.д. № 244/2012 год. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :