О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
гр. София, 28.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 756 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 74 от 17.01.2014г. по ч. т. д. № 3318/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е прекратено производството по ч.т.д. № 3318/2013г. на Върховен касационен съд, I ТО, поради оттегляне на частната жалба, по която е образувано.
Частният жалбоподател, чрез управителя Г. Н., моли да се отмени атакуваното определение, тъй като отказът от частната жалба е направен от другия управител на дружеството – частен жалбоподател, поради негов личен интерес, а не в защита на правата на дружеството. Поддържа, че съставът на ВКС не е съобразил обстоятелството, че между управителите на дружеството съществува конфликт и разногласие относно управлението му, което е видно от действията им в производството- упражняване на процесуални права от страната чрез единия й управител и оттегляне на извършените действия от другия й управител. Излагат се съображения, че при оттегляне на жалбата, подадена от другия управител, е следвало да се назначи особен управител на [фирма] в производството по обжалване на прекратителното определение на окръжния съд и да върне делото за ново разглеждане. Частният жалбоподател се позовава и на практика на ВКС в посочената насока.
Ответникът по жалбата, [фирма], представляван от М. Н., поддържа, че обжалваното определение е правилно и иска потвърждаването му. Сочи, че конфликта и противоречията между съдружниците не е основание за назначаване на особен представител. Отказът от частната жалба е направен от законния представител на дружеството, чийто правомощия не могат да бъдат ограничавани. Излага съображения, че особен представител не може да бъде назначен и поради липсата на висящ процес, тъй като съдебният акт е влязъл в сила. Иска присъждане на направените за настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, като представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Направеният от другия управител на дружеството, Н. П., отказ и от частна жалба, по която е образувано настоящото производство, не води до неговата недопустимост, тъй като е налице „процес относно процеса”, предвид на това, че повдигнатият с частната жалба спор е именно, дали лицето може валидно да извършва десезиращи съда действия.
За да прекрати производството по частната жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че същата е недопустима, поради оттеглянето й. Изложени са съображения, че дружеството – частен жалбоподател се представлява от двама управители – Г. Н. и Н. П. заедно и поотделно, поради което с подадената молба по чл.264, ал.1 ГПК от управителя П., въпреки, че другият управител е подал от името на дружеството частната жалба, ВКС се явява десезиран от разглеждането на частната жалба по същество, доколкото действието е извършено от надлежно представляващ дружеството.
Определението е правилно.
Независимо дали страната – юридическо лице се представлява от един или няколко законни представители поотделно, при десезиране на съда, каквото процесуално действие е отказът от частната жалба, съдът не извършва преценка дали волеизявлението е в интерес на юридическото лице. В правомощията на съда е единствено осъществяването на проверка за наличие на надлежна представителна власт на лицето, направило от името на страната волеизявлението за десезиране. При повече от един законни представители, действащи поотделно, всеки от тях разполага с процесуална представителна власт по отношение на търговското дружество и следователно може да извърши от името на страната валидно оттегляне / отказ от процесуални действия с последици за нея, на основание чл.30, ал.1 ГПК вр. чл.141, ал.2 ТЗ. Ако законният представител води процеса във вреда на представляваното от него дружество с ограничена отговорност, независимо дали то се представлява от един или повече управителя, последицата е възникване на право на търговското дружество да ангажира отговорността на този управител по чл.145 ТЗ за причинените на търговеца вреди.
Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че извършването на действия против интереса на представлявания е равнозначно на противоречие в интересите между представляван и представител по см. на чл. 29, ал. 4 ГПК. Противоречие в интересите по см. на чл.29, ал.4 ГПК е налице, когато представителят действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един и същ граждански процес и интересите им са насрещни т.е. когато представляван и представител са насрещни страни по материалноправния спор, предмет на делото, или двете насрещни страни се представляват от едно и също лице, какъвто не е настоящият случай. Особен представител в хипотезата на чл.29, ал.4 ГПК се назначава при наличие на противоположни интереси по конкретното гражданско дело между представляван и представител, а не между двамата законни представители на представляваната страна. Ето защо, съществуването на конфликт и разногласие между двамата управители относно управлението на дружеството с ограничена отговорност не е основание за назначаване на особен представител на търговското дружество по чл.29, ал.4 ГПК.
Предвид изложеното, определението на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилно, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на ответника по частната жалба следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 800 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 74 от 17.01.2014г. по ч. т. д. № 3318/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 800 лева – адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.