О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
гр. София, 30.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 4086/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
С решение №212/23.06.2016 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по в. гр. д. №273/2016 г., е потвърдено решението на районен съд [населено място] № 102/01.04.2016 г. по гр.д. №101/2016 г., с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Б. Г. Л. , извършено със Заповед №10/20.01.2016 г. на осн. чл. 328,ал.1,т.10 КТ, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител сектор в Дирекция „Производство”, управление „Експлоатация” ,Цех „”Хранилище за отработено гориво , сектор „Реакторно – физически технологии” и А. [фирма] е осъден на осн. чл. 225,ал.1 КТ да заплати на Б. Г. Л. , обезщетение за времето през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 10 958,12 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2016 г. до окончателното изплащане.
Решението в частта, в която исковете са уважени е обжалвано от А. [фирма]. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението. Касаторът застъпва становище, че съдът неправилно е приел, че при придобито право на пенсия в хипотезата на чл. 69б КСО и пар.4,ал.1 ПЗР на КСО , работодателят не разполага с право едностранно да прекрати трудовия договор с работника на осн. чл. 328,ал.1,т.10, предл.1 КТ .Това разбиране е обусловило неправилните му изводи относно незаконността на уволнението и неговата отмяна, както и уважаването на акцесорните искове.Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Представя изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Б. Г. Л. обжалва въззивното решение, с което според него е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която искът за обезщетение по чл. 225 КТ е отхвърлен за разликата между присъдения размер от 10 958,12 лв. до 30 015,72 лв. като е прието, че в тази част решението на първата инстанция не е обжалвано . Застъпва становище за недопустимост на въззивното решение в сочената част.
Касационната жалба на [фирма] , [населено място] е подадена в законоустановения срок, от страна, която има право и интерес от обжалване и срещу въззивно решение, което подлежи на обжалване.
В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК към тази жалба касаторът е формулирал правния въпрос: „Има ли право работодателят да прекрати на осн. чл. 328,ал.1,т.10 от КТ трудовият договор на работник , в случай, че последният е придобил право на пенсия по чл. 69,ал.1 и ал.2 КСО, но не е придобил право на пенсия по чл. 68 КСО.” Според касатора по отношение на този въпрос е изпълнено основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК – същият е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Сочи, че естеството на настъпилите промени в резултат на измененията в КТ и КСО от 2015 г. и 2016 г. изисква търсенето и намирането на нови правни разрешения по прилагането на закона , което поражда необходимостта от осъвременително тълкуване и създаване на нова съдебна практика, макар и законовата уредба , текстуално да не се е променила.
Ответникът по касационната жалба на [фирма] , [населено място] – Б. Г. Л. изразява становище, че по отношение на формулирания правен въпрос не е изпълнено посоченото допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК и касационната обжалване не следва да се допуска. Счита , че по поставения въпрос има създадена постоянна съдебна практика , която не се налага да бъде променяна доколкото промените в КТ и КСО не са от естество, което да обуславя създаването на нова практика.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че основният спорен въпрос по делото е има ли право работодателят да прекрати едностранно трудовия договор на работника на осн. чл. 328,ал.1,т.10 КТ в случай, че последния придобил право на т.н. „ ранно пенсиониране” като лице, работещо при условията на първа категория труд по чл. 69 б,ал.1 КСО. Съдът е приел, че такова право при действащата правна уредба работодателят има само при придобито право на обща пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68,ал.1 КСО. Възможността за ранно пенсиониране е субективно право на работника или служителя, което не може да се упражни от другата страна на трудовото правоотношение или да служи като основание за прекратяване на правоотношението. Доколкото в случая е безспорно, че към датата на процесното уволнение , ищецът не е придобил право на обща пенсия за осигурителен стаж и възраст, а само право на т. нар. ранна пенсия по чл. 69б,ал.1 КСО, а трудовото му правоотношение е прекратено на осн. чл. 328,ал.1,т.10 КТ , уволнението е незаконно . Съдилищата са се позовали и на задължителна практика на ВКС / Решение №311/14.12.2011 г. по гр.д. №88/2011 г., ІІІ г.о. постановено при условията на чл. 290 ГПК/ ,което е постановено при действаща предходна редакция на чл. 328,ал.1,т.10 КТ и режим на пенсиониране.Въззивният съд е приел, че така постановената задължителна практика по чл. 328,ал.1,т.10 КТ не е загубила задължителната си сила. В тази връзка е прието, че действащата редакция на чл. 328,ал.1,т.10 КТ, е в сила от 17.07.2015 г. изм. в д.в. бр.54/2015 г. и изцяло съвпада с редакцията на текста, действала от 31.03.2001 г. / д.в. бр.25/16.03.2001 г./ до 24.01.2012 г. / д.в. бр.7/2012 г./при действието на която е постановено цитираното решение. Въззивният съд е проследил изменението и в текстовете на КСО, уреждащи правото на предсрочно пенсиониране на лицата, работещи при първа категория труд , какъвто е и настоящия случай. До 31.12.2015 г. е приложима нормата на пар.4,ал.1 от ПЗР на КСО, според която до 31.12.2015 г. вкл., лицата , които са работили 10 год. при условията на първа категория труди , могат да се пенсионират при навършване на 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. С изменението, прието с Д.в. бр. 61/2015 г. в сила от 01.01.2016 г. е създаден нов чл. 69б от КСО, който в своята ал.1-ва урежда придобиване право на пенсия за работещи при първа категория труд като изцяло повтаря съдържанието на пар.4,ал.1 ПЗР на Кодекса , действал до 31.12.2015 г.Тоест във времето законодателната уредба на предсрочното пенсиониране на лицата работили при условията на първа и втора категория труд е приципно идентична, което според съда също обосновава извода , че посочената задължителна практика е актуална и следва да бъде съобразена от съда.
С оглед тези решаващи мотиви на въззивния съд поставеният от първият касатор правен въпрос отговаря на изискванията за правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, предвид задължителното тълкуване дадено с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.Въпросът е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване е обусловило изхода на спора. Не е изпълнено обаче посоченото допълнително основание за допускане на решението до касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.Дори да се приеме, че съдилищата неправилно са приели , че цитираното решение на ВКС,постановено по реда на чл. 290 К. е задължителна практика при разрешаване на казуса тъй като е постановено при действието на друга законодателна уредба, направеното в него тълкуване е относимо към настоящия случай предвид аналогията на тази уредба с настоящата такава / чл. 328,ал.1,т.10, чл. 68 и чл. 69 КСО/.Същевременно естеството на настъпилите промени в резултат на измененията в КТ и КСО от 2015 г. и 2016 г. не изисква търсенето и намирането на нови правни разрешения по прилагането на закона , което да поражда необходимостта от осъвременително тълкуване и създаване на нова съдебна практика.Не е посочена неправилна съдебна практика, която следва да бъде преодоляна или изоставена поради неправилно тълкуване на закона , неговата непълнота или изменението на обществено икономически условия. Следователно доколкото не са налице комулативните условия, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване ,такова не следва да се допуска.
Касационната жалба на Б. Г. Л. е процесуално недопустима, поради липса на предмет на обжалване. Решението на първата инстанция в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ не е било обжалвано пред въззивната инстанция и с оглед на това въззивната инстанция не се е произнесла по такава въззивна жалба.Обстоятелството, че в отговора на тази страна по въззивната жалба на [фирма] / наименован като писмено становище/ се съдържа и искане за коригиране на решението по отношение на дължимото обезщетение за оставане без работа, не дава основание да се приеме, че въззивната инстанция е била сезирана с въззивна жалба. Процедурата по въззивно обжалване е формална и ясно регламентирана в текстовете на глава двадесета „Въззивно обжалване” и започва с подаване на въззивна жалба, в срока по чл. 259 ГПК и със съдържанието по чл. 260 ГПК. В случая макар „писменото становище” на ответника да е подадено в срока за обжалване , неговото съдържание съставлява отговор на подадената от противната страна въззивна жалба. Съобразно с това съдът не е имал основание да го тълкува като жалба срещу решението на първата инстанция в частта за обезщетението по чл. 255 ГПК и съответно да извърши проверка за редовност ,респ. да даде указания за нейното уточняване, още повече , че писменото становище е било подадено от адвокат. По тези съображения касационната жалба на Б. Г. Л. следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №212/23.06.2016 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по в. гр. д. №273/2016 г. по касационната жалба на [фирма], [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Б. Г. Л. срещу решение №212/23.06.2016 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по в. гр. д. №273/2016 г. , с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която искът за обезщетение по чл. 225 КТ е отхвърлен за разликата между присъдения размер от 10 958,12 лв. до 30 015,72 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: