О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
[населено място] ,30,06,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1850/ 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по касационна жалба на [фирма] против постановеното от Разградски окръжен съд решение №137/07.03.2014 год. по гр.д.№ 249/2013год.,с което е потвърдено решение № 145 /30.05.2013 год.,постановено по гр.д.№ 1800 / 2012 год. на Разградски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от дружеството против Н. П. Й. и Ю. Г. Й. субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 238 ЗЗД , както и предявените в евентуалност пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за сума в размер на 5 650 лева – сума, твърдяна от ищеца като дължима за осъществени в наетия от ответниците недвижим имот разходи за подобрения , евентуално в обезщетение за неоснователното им обогатяване до същия размер в резултат на извършените подобрения.
Върховен касационен съд , Търговска колегия, второ търговско отделение констатира , че касационната жалба е подадена от надлежна страна и при спазен преклузивен срок по чл.283 ГПК , но е недопустима , на основание чл.280 ал.2 от ГПК .
Въззивното решение e постановено по искове с предмет търговски спор и с цена на всеки от тях – главен и евентуален – под 10 000 лева ,предвид което не съставлява съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване . Търговският характер на делото произтича от качеството „търговец „ на ищеца и настоящ касатор – наемател по сключената сделка, както и от обслужващия търговската му дейност характер на същата, независимо от първоначалното предназначение на наетото помещение на „гараж„ / стопанисван ,вкл. преустроен от наемателя като „магазин”, съгласно безпротиворечивите по този въпрос изявления на всяка от страните по спора /. С предявените в обективно евентуално съединение искове се претендира по същество едно и също вземане,но на различно правно основание – чл.238 ЗЗД респ. чл.59 ЗЗД, бидейки по всеки от исковете последица на сключването на търговската сделка . Трайна е практиката на Върховен съдебен съд, че извъндоговорния характер на претенцията по чл.59 ЗЗД не изключва търговски характер на делото, съставлявайки търговски спор по смисъла на чл. 365 т.1 ГПК.
С оглед преждепосоченото , на основание чл.286 ал.1 вр. с чл. 1 ал.2 т.1 от ТЗ, предвид характеристиката на правоотношението – предмет на спора , възникнало от сключената между страните сделка , делото се явява търговско, а цената на исковете с правни основания чл. 238 ЗЗД и чл.59 ЗЗД обуславя недопустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, Върховен касационен съд , Търговска колегия, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима касационната жалба на [фирма] против постановеното от Разградски окръжен съд решение №137/07.03.2014 год. по гр.д.№ 249/2013год. .
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 1850 / 2014 год. по описа на І т.о. , ТК , ВКС .
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от уведомяването,с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :