1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№254
София, 04.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 3 април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя/съдията/Никола Хитров
ч.т.дело № 1736/2013 год.
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. б АД-А. чрез клон Б-София против определение № 2282/29.10.2012 год. по т.д.№ 1859/2011 год. на Софийски АС в частта, с която се изменя решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.
Ответното по жалбата П. с ООД-П. е подало отговор, че същата следва да се остави без уважение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че по въпросите: 1. Допустимо ли е по реда на чл.248 ГПК да се изменя първоинстанционното решение в срока за обжалване на въззивното решение? и 2. Допустимо ли е при искане за намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК съдът да не приложи закона?, съдът се е произнесъл в противоречие с „възведена задължителна практика”, като от представените определения само това по ч.гр.д.№ 632/2011 год. на Врачански ОС е влязло в сила.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Отговорът на първият въпрос не е релевантен, тъй като видно от диспозитива на обжалваното определение изменя се въззивното решение. Затова, не следва да се обсъжда и представеното по този въпрос определение на Врачански ОС, което е влязло в сила.
Вторият въпрос е с еднозначен отговор и така формулиран-допустимо ли е съдът да не приложи закона?, касае правилността на определението, което е основание по чл.281, т.3 ГПК, но е съвсем различно от основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представеното по този въпрос определение на САС не би било задължителна практика и затова не би се включило в т.1, а в т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, но същественото е, че за него няма данни да е влязло в сила.
Друго би било, ако вторият въпрос бе формулиран например така: При намаляване на адв.възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът обвързан ли е от предвиденото в п.2 от Наредба № 1/2004 год. ограничение до трикратния размер, или е освободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредбата минимален размер? Всъщност на този въпрос ще се даде отговор по тълк.д.№ 6/2012 год. на ОСГТК.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 2282/29.10.2012 год. по т.д.№ 1959/2011 год. на Софийски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: