О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
гр. София, 04.05.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№533 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /н/ срещу определение №3574 от 25.10.2016 г. по ч.гр.д.№4679/2016 г. на САС, в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на [фирма] /н/ срещу определение №495 от 25.08.2016 г. по т.д.№74/2016 г. на СГС, с което е върната исковата молба на този ищец и е прекратено производството по делото спрямо него.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси: 1. Кога е налице уважителна причина за допускане продължаване на срока от съда по молба на заинтересована страна. 2. Представлява ли уважителна причина за продължаване на срока големият брой доказателства, които страната следва да представи по делото, когато в дадения от съда срок същата не е успяла да се снабди с тях и е поискала изрично продължаване на срока и има ли в този случай процесуално бездействие от нейна страна.
Поддържа се, че формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като спрямо втория от тях – и селективното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради решаването му в противоречие с цитирани в изложението решения на различни по степен съдилища.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените доводи, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в срока по чл.63 от ГПК, ищецът [фирма] /н/ е поискал продължаване на едноседмичния срок за изпълнение, на дадени с разпореждане на първоинстанционния съд, указания – за представяне на преписи от приложенията към ИМ за връчване на ответната страна, но отказът на първоинстанционния съд да продължи срока е законосъобразен. Посочил е, че представените от ищеца приложения към ИМ носят заверка „вярно с оригинала”, което навежда да извод, че оригиналите се държат от ищеца или поне той знае къде са, поради което следва да се приеме, че едноседмичният срок за изготвяне на преписи от тези документи е достатъчен. Изложил е съображения, че ако срокът не е бил достатъчен, то ищецът е дължал посочване на уважителна, обективна причина защо срокът не е достатъчен, но след като не е изпълнил и не е направил опит да изпълни указанията в дадения срок и не е посочил уважителна причина за продължаване на срока за изпълнение, то процесуалното му бездействие води до наличие на основание за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по нея.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Освен, че позоваването на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК спрямо първи въпрос е бланкетно и не са изложени доводи за значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото, дори и да се приеме, че основанието е въведено надлежно, въпросът не може да се квалифицира като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая не е осъществена нито една от хипотезите, с които, предвид разясненията на т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК, законодателят е обвързал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – разпоредбата на чл.63 от ГПК е достатъчно ясна и непротиворечива, по приложението й е налице константна, задължителна практика на ВКС, която не се нуждае от промяна, осъвременяване или обогатяване.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, касационно обжалване не може да се допусне и по втория от формулираните от частния касатор въпроси. С този въпрос необосновано се предпоставя възприето от въззивния съд принципно становище, че по правило не представлява уважителна причина за продължаване на срок, големият брой приложения към исковата молба, от които следва да се представят преписи в определен от съда срок и за които страната има затруднение със снабдяването. Освен, че в определението на въззивния съд липсва квалификация на броя на дължимите преписи като „голям”, както бе посочено изводът за достатъчност на дадения едноседмичен срок за изпълнение на указанията за представяне на преписи и за липса на наведени основания за продължаване на срока, е направен с оглед преценката на конкретно установените по делото факти – държане от ищеца на оригиналите на документите, от които е следвало да представи преписи по делото, респективно знание къде се намират тези оригинали и липса на каквито и да е било доводи, че е налице обективна причина, довела до затруднение в снабдяването с преписите. В този смисъл посоченият въпрос не може да се приеме за обуславящ правната воля на съда, предвид което не следва да се изследва наличието на поддържаните в изложението селективни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3574 от 25.10.2016 г. по ч.гр.д.№4679/2016 г. на САС в обжалваната му част, с която е оставена без уважение частната жалба на [фирма] /н/ срещу определение №495 от 25.08.2016 г. по т.д.№74/2016 г. на СГС, с което е върната исковата молба на този ищец и е прекратено производството по делото спрямо него.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.