О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
Гр. София, 06.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито съдебно заседание на първи април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 707/2009 г
Производството е по чл.274 ал.3 т.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Т” Е. гр. В. срещу определението на Варненския окръжен съд № 1302/16.06.2009 год. постановено по ч.т.д. № 687/2009 год. С това определение е потвърдено разпореждането от 20.03.2009 год. по гр.д. № 2952/2009 год. на Варненския районен съд, ХІХ състав за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК и изпълнителен лист в полза на „С” – АД гр. В. с длъжник „Т” Е. гр. В. Търново за сумите 675 000 лева – непогасена част от главница по договор за кредит ведно със законната лихва, 54 227.84 лева – договорна лихва и 14584.56 лева – съдебни разноски. С обжалваното определение е потвърдено и разпореждането на Районния съд-Варна № 7600/20.05.2009 год. по гр.д. № 2952/2009 год. с което е оставена без уважение подадената от „Т” Е. молба за спиране на принудителното изпълнение по образуваното изп.дело № 2* по описа на ЧСИ Д. К.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – чл.280, ал.1 т.3 ГПК, а именно: дали извършените плащания по договора за кредит за финансиране на инвестиции на 19.09.2008 год. след датата на просрочието са убедителни доказателства, доказващи плащания на дълга.
Ответникът по частната жалба „С” АД гр. В. не представя становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на подадената жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, за да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, но въпреки процесуалната й редовност настоящия съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК съгласно препращащата норма на чл.278 ал.4 ГПК.
С обжалваното определение Варненския окръжен съд е потвърдил издаденото разпореждане на Варненския районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК и изпълнителен лист, както и определението, с което е оставена без уважение молбата на „Т” Е. за спиране на изпълнението по образуваното изпълнително дело.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържа становище, че неправилно съдът е приел, че извършените плащания в размер на 59 341.99 лева направени след 19.09.2008 год. не са убедително доказателство, че дружеството не е спряло плащанията по договора за кредит за финансиране на инвестиция от 17.01.2007 год. Посочените оплаквания са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, според която произнасянето на съда по материалноправен или процесуален въпрос от съществено значение за изхода на спора е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми с цел еднаквото им прилагане от съдилищата. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика /каквато жалбоподателят въобще не сочи/, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретно дело и е посочил бланкетно текста на чл.280, ал.1 т.3 ГПК без да аргументира какво е значението на поставения материалноправен или процесуален въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, жалбоподателят неоснователно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд № 1302/16.06.2009 год. постановено по ч.т.д. № 687/2009 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: