6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .254
С., 08.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 09.02.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1253/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. Н. К. от[населено място] против решение №758/09.06.2010г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д.№254/2010г. по описа на същия съд, ,в частта му,с която въззивният съд се е произнесъл по същество,като е отхвърлен иска,предявен от Д. Н. К. срещу Ж. П. К. за делба на недвижим имот:таванско помещение към двора на сградата на [улица],ограничено с коридор и тавански помещения на И. И. и П. Х. и избено помещение към двора на сграда,находяща се в[населено място],[улица],и в частта на въззивното решение,с която е потвърдено първоинстанционното решение относно определените за апартамента,находящ се в[населено място] ,[улица],ет.2,дялове на страните.
Постъпила е касационна жалба и от Ж. П. К. срещу горепосоченото въззивното решение,в частта му,с която се потвърждава решение №3539/26.11.2009г. по гр.д.№8130/2008г. по описа на В. районен съд,34 състав,с което е допуснато до делба недвижимия имот-апартамент №147 в сградата на бл.122 вх.6 на ж.к.М. на[населено място].
По жалбата на Д. Н. К.:
В изложението си,приложено към касацонната жалба,касаторът заявява,че:
„Материалноправните въпроси,по които съдът е взел становище в решението са:
1.Налице ли е придобиване по давност,ако владението върху имота се осъществява на друго придобивно основание и при наличие на какви предпоставки може да стане това?Упражняването на фактическата власт на друго придобивно основание,автоматично ли води,при позоваване от страна на владелеца,до придобиване по давност при констатиране на порок в първоначалното основание?
В мотивите си въззивният съд е приел,че:…през целия период от 1991г./когато е подписан ДДД/ до смъртта на Г. К. през 2003г.,същият и съпругата му Ж. К. са осъществили фактическа власт по отношение на процесния имот,считайки го за свой в следствие възлагането му в дял по силата на договора за доброволна делба,използвали са го по предназначение като жилищен обект и са го отдавали под наем.”
Правният извод,който е направен от горната фактическа обстановка е,че имотът е придобит по давност,независимо ,че фактическата власт върху същия е упражнявана въз основа на друго правно основание.
Поставеният въпрос не е изрично уреден в закона,по него няма конкретно произнасяне на ВКС или ВС и обсъждането му в настоящото производство има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,което обуславя допустимост на жалбата по член 280 ал.1 т.3 от ГПК”
Ответницата по касационната жалба Ж. П. К.,в писмения си отговор ,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,във връзка с наведеното възражение на ответницата Ж. К. за придобиване на имота-апартамент в[населено място],[улица],по давност,за която се твърди,че тече от сключване на договора за доброволна делба през 1991г. между настоящия ищец Д. К. и общия наследодател Г. К.-поч.2003г.,-негов брат и съпруг на ответницата Ж. К.,съдът приема, с оглед доказателствата по делото и с това,че не спори между страните,че през целия период от 1991г. до смъртта на наследодателя 2003г.,Г. и Ж. К. са осъществявали фактическата власт върху процесния имот,считайки го за свой,вследствие възлагането му по силата на договора за доброволна делба,използвали са го предназначение и са го отдавали под наем,а също така не се установява от доказателствата по делото някой да е оспорвал собствеността му или да са губили владението си за значителни периоди от време.Във връзка с възраженията на ищеца,настоящ касатор,че имотът не е придобит по давност от ответницата и съпругът й поради това,че не са противопоставили владението си на трети лица,въззивният съд изрично е посочил,че няма данни по делото да има подобно оспорване от трети лица,за да е налице този елемент от фактическия състав на придобивната давност,както и без значение е обстоятелството,че ответницата и съпругът и са владеели имота,считайки го за свой на основание договор за доброволна делба,като не са знаели,че той е нищожен.
Очевидно,от изложеното в решаващите мотиви на съда и с така поставения като правен въпрос,който следва да е от значение за изхода на делото и който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,всъщност представлява въпрос по съществото на делото и е във връзка с възражението на ответника Ж. К.,че при установена недействителност на договора за доброволна делба,на което се позовава ищеца в исковата молба,то предоставения в дял на последния процесен имот вследствие делбата от 1991г. е придобит по давност от двамата вследствие упражнявана фактическа власт за периода от 1991г. до предявяване на исковата молба 29.10.2008г.
Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС-правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос,и ВКС не е задължен да го изведе от изложението му по член 284 ал.3 от ГПК.При това положение формулирания като първи въпрос,заедно с изложените доводи,цитирани по-горе,всъщност представлява оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК.
Твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,предвидено в хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,предполага правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване,каквито аргументи, видно от горецитираното съдържание на изложението, липсват в същото.
Наред с това,касаторът твърди,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК,като сочи правен въпрос:
”Необходимо ли е владелецът да манифестира промяната в анимуса пред третите лица?” и в тази връзка излага доводи,че този въпрос не е коментиран от съда, относно това дали страните по делото са променили анимуса на упажняваната от тях фактическа власт,не са изложени доводи,защо е направен извода на съда относно промяната на намерението им да владеят имота и съдът неправилно е тълкувал поведението на страните,след което се заявява от касатора,че така направените изводи от съда противоречат на съдебната практика и се цитират две решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК,поради което е налице основанието предвидено в член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Видно от съдържанието на цитираните и приложени решение по гр.д.№65/80г. на ОСГК на ВКС и решение по гр.д.№797/2005г. по описа на ВКС,Іго,които се отнасят до възможността наследник за придобие по давност наследствен имот при промяна на намерението и демонстрирането му спрямо частите на останалите сънаследници,които решения не са по сходни казуси,нито има произнасяне по същия правен въпрос, относим към настоящия спор,в резултат- тези решения са неотносими към настоящия казус.
Останалите два въпроса,посочени от касатора като №3 и №4 в изложението,отново са по съществото на спора,по който съдът се е произнесъл с решението си,като с цитираните съдебни актове на ВКС постановени по реда на отменения ГПК,касаторът обосновава основателност на направени касационно оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК.
По жалбата на Ж. П. К.:
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че е налице основанието предвидено в член 280 ал.1 т.1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,тъй като съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос:
”Кога един имот,придобит по време на брака със средства,които не са на двамата съпрузи,е собственост само на един от тях?”
в противоречие с трайната съдебна практика и от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касационната жалба Д. Н. К.,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
В мотивите си въззивният съд е констатирал,че ответницата,настоящ касатор е предявила възражение по член 21 от СК,поради което в нейна тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване,че е изключен приносът на съпруга й Г. К. при придобиването на имота,поради това че апартаментът е закупен с нейни лични средства.С оглед събраните по делото доказателства,след техния анализ и преценка,съдът е стигнал до решаващия извод,че със същите не се установяват наведените от ответницата твърдения,че парите за закупуване на апартамента са й дадени от баща й и брат й в замяна на дела от наследството оставено от майка й.Съдът също така е отбелязъл,че не се конкретизират нито момента на получаване на сумата,както и влагането на сумата при заплащане на жилището,не са представени доказателства,от които да се установява,че наследствените правоотношения между Ж. К. и останалите наследници на родителите й са окончателно уредени,както и е взел предвид установения с гласни доказателства факт,че съпрузите са връщали пари,взети назаем от роднини и приятели за покупката на процесното жилище.При това положение,въззивният съд е приел,че ответницата не е установила по безспорен начин твърденията си за пълна трансформация на лични средства при закупуването на процесния имот,като не е оборена презумпцията за принос на съпругът при придобиване на апартамента в собственост.
На първо място в изложението си касатора твърди,че е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като обаче цитира и се позовава на решения на ВС и ВКС,постановени по реда на отменения ГПК и съгласно т.3 на Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,всъщност това е хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК-когато правният въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос.
Към изложението са приложени,цитираните в същото,на които се позовава касатора съдебни актове,а именно:
-решение №756/22.01.1996г. по гр.д.№809/1995г. по описа на ВС,Іго,според което до доказване на противното се счита,че даденото от родителите на единия съпруг е дарение на него,а не за двамата съпрузи.Преобразуването на лично имущество може да се установява в делбеното производство след прекратяване на съпружеската имуществена общност.
Това решение,освен че не е по сходен правен спор,произнасянето на съда не е по същия правен въпрос и се отнася до искове за частично преобразуване на лично имущество-член 21 ал.2 от СК и преценката на съда за критерия „незначителност” на придобитото с лични средства в конкретния случай и същото е неотносимо към произнасянето на съда по настоящия правен спор.
-решение №88/08.03.1999г. по гр.д.№910/1998г. на ВКС,ІІго,според което придобитото имущество има правното положение на средствата,които са били разходвани за придобиването му.Недопустимо е с оглед установения имущественобрачен режим в СК,възникналата имуществена общност да се преобразува в лично имущество,чрез намеса на трети лица в породени между съпрузите и други лица облигационни отношения или чрез намесата на трети лица в породени между съпрузите и други лица облигационни отношения или чрез договаряне само с единия съпруг.
Това решение визира други фактически отношения,възникнали между съпрузите и трети лица,каквито не се третират при решаването на настоящия спор,поради което и произнасянето на съда в горепосоченото решение не е по същия правен въпрос.
-решение №241 от 04.04.1989г. на ВС,ІІго,според което лична собственост на съпруг е всяко имущество,придобито по време на брака ,без принос на другия съпруг,като в това решение се отнася и е свързано с разграничението на лични вещи на съпруга по смисъла на член 21 ал.1 от СК и определянето на принципен критерий за това.
При това положение разрешения правен въпрос в горепосоченото решение на ВС е напълно неотносим към правния въпрос,който е разрешен с обжалваното въззивно решение.Ето защо,касационният съд счита,че не са налице условията,предвидени в член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По отношение на твърдението за наличие на основанието по т.3 на член 280 от ГПК,което изисква правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване/съгл. ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС-т.4/,като аргументи в това отношение изобщо липсват в изложението на касатора по член 284 ал.3 т.1 от ГПК. Напротив, твърди се в края на същото ,че съдът неправилно е приложил закона,което всъщност представлява касационно оплакване по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но н и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство, във връзка на направените искания за присъждане на разноски,които изхождат и от двамата касатори,разноските следва да останат така както са направени от всеки от тях като касатор.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №758/09.06.2010г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д.№254/2010г. по описа на същия съд,в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: