О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
гр. София, 08.05.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1033/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 41 от 05.01.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 31/2018 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е отменено определение от 26.09.2017 г. по т. д. № 4509/2016 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за допълване по реда на чл.248 ГПК на определение от 13.07.2017 г. в частта за разноските, и е допълнено определението с осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] разноски по чл.78, ал.4 ГПК в размер на сумата 1 200 лв.
В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради необоснованост и нарушение на закона. Навеждат се оплаквания, че за да се произнесе по отговорността за разноски, въззивният съд е съобразил единствено прекратяването на производството по предявения по реда на чл.694, ал.1 ТЗ установителен иск, без да вземе предвид обстоятелствата, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото и че в конкретния случай сезирането на съда е представлявало условие за упражняване на субективни права на ищеца – частен жалбоподател.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1, пр.2 ГПК и чл.280, ал.2, пр. последно ГПК (ред. ДВ бр. 86/2017 г.).
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника [фирма] – [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК (ред. ДВ бр.86/2017 г.), намира следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, Софийски апелативен съд е приел, че в качеството на ответник по предявения от [фирма] установителен иск по чл.694, ал.1 ТЗ, производството по който е прекратено като недопустимо с определение от 13.07.2017 г. по т. д. № 4509/2016 г. на Софийски градски съд, [фирма] има право на разноски по чл.78, ал.4 ГПК. В зависимост от тази преценка въззивният съд е отменил определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането на [фирма] за допълване на прекратителното определение с присъждане на разноски, и по реда на чл.248 ГПК е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] направените в производството по т. д. № 4509/2016 г. разноски, възлизащи на сумата 1 200 лв. /заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита срещу иска/.
В мотивите към определението въззивният съд е изложил следните съображения : Правен спор относно отговорността за разноски до влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност може да се разглежда само в рамките на делото, по което са извършени разноските. Когато в производството, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност, бъдат присъдени разноски – както в процесния случай, молителят – кредитор не следва да предявява изрично вземането си за тях по реда на чл.685 ТЗ и чл.688 ТЗ, а вземането следва да бъде удовлетворено при осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник в поредността по чл.722, ал.1 ТЗ. При пропуск на синдика да включи вземането за разноски в сметката за разпределение или при одобряване на такава сметка от съда кредиторът може да възрази срещу сметката и/или да обжалва определението за одобряването й.
Като е съобразил уредения в закона процесуален способ за удовлетворяване на вземането за разноски, извършено в производството по чл.625 и сл. ТЗ, и е преценил, че ищецът [фирма] е предявил недопустим иск по чл.694, ал.1 ТЗ с предмет вземане за разноски за производството по чл.625 и сл. ТЗ, въззивният съд е направил извод, че за ответника е възникнало право по чл.78, ал.4 ГПК да получи разноските, които е направил за защита срещу недопустимия иск.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване с две основания : 1. Произнасяне от страна на въззивния съд по значим за изхода на делото въпрос, отнасящ се до отговорността на ищеца за разноски при прекратяване на делото, когато завеждането на делото е условие за упражняване на субективни права на ищеца, в противоречие с практиката в определение № 709/28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г. на ВКС, І г. о. – чл.280, ал.1, т.1 ГПК; и 2. Очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд определение – чл.280, ал.2, пр.2 ГПК.
Поставеният в изложението въпрос не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като осъждането на жалбоподателя за разноски не е обусловено от неговото разрешаване. За да приложи разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, въззивният съд не е формирал извод, че предявяването на иска по чл.694, ал.1 ТЗ, производството по който е прекратено като недопустимо, е съставлявало условие за упражняване на признати от закона субективни права на ищеца /сега частен жалбоподател/. Възлагането на разноските в тежест на ищеца е обусловено от противоположен извод – че с оглед процесуалния ред за реализиране на вземането за разноски, извършени в стадия за разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, вземането за разноски не подлежи на съдебно установяване с иск по чл.694, ал.1 ТЗ и ищецът не е следвало да предявява такъв иск.
Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол, съгласно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от изложеното следва да се отбележи, че по отношение на въпроса не е доказана и допълнителната предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С посоченото от жалбоподателя определение № 709/28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г. на ВКС, І г. о., е формирана практика по чл.274, ал.3, т.1 ГПК по въпроса „следва ли да се приеме, с оглед приложението на чл.78, ал.2 ГПК, че ответникът по предявен конститутивен иск за разваляне на договор за вещни права е станал причина за предявяване на иска в случай, че е изразил становище и съгласие за заличаване ефекта от договора и при липса на данни преди процеса да му е отправяно искане и той да се е противопоставил на извършване на подходящи действия за обратно прехвърляне на собствеността”. Обжалваното определение не съдържа произнасяне по идентичен правен въпрос, което изключва наличието на противоречие, релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения съставът на ВКС приема, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК.
Частният жалбоподател се е позовал на основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, без да изложи аргументи в какво се изразява очевидната неправилност на обжалваното определение. Очевидната неправилност, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е тъждествена с неправилността по чл.281, т.3 ГПК, представляваща основание за касационно обжалване на постановените от въззивните съдилища решения, съответно определения. За да е очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивният акт трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона в противоречие с неговия смисъл, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. В рамките на правомощията си за селекция на касационните жалби настоящият състав на ВКС не констатира обжалваното определение да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, поради което няма основание да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 41 от 05.01.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 31/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :