О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
гр.София, 01.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 107/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [община] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 194 от 25.10.2011 г. по гр.д.№ 386/ 2011 г. С него е отменено решение на Ямболски районен съд по гр.д.№ 379/ 2011 г., след което са уважени предявените от Р. А. Д. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на жалбоподателката, извършено със заповед № РД 02/0049/ 07.02.20** г. на кмета на [община], за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „директор на ДДЛРГ „Ю. Г.”, [населено място] и за осъждане на общината да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 2 508,22 лв, като за разликата до пълния предявен размер от 6 019,74 лв тези претенция е отхвърлена.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправните въпроси представлява ли предписание за трудоустрояване издадено от ТЕЛК експертно решение, в което са посочени противопоказани условия на труд и процент трайно намалена работоспособност, без преценка може ли лицето да продължи да изпълнява същата работа или тя е неподходяща за състоянието му; ползва ли се от закрила по чл.333 ал.1 т.2 от КТ лице, което не е било трудоустроено към момента на извършване на нарушението на трудовата дисциплина; уважителна причина за неявяване на работа ли е влошеното здравословно състояние на работника, ако не му е разрешен отпуск по болест. Счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и на това основание моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация Р. Д. оспорва жалбата. Счита, че обжалването не следва да се допуска, тъй като по въпросите, повдигнати от касатора, има категорична практика на ВКС.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, по което ищцата не е изпълнила задължението си да се яви на работа на 26, 29 и 30.11. и на 01.12.2010 г. За отсъствието си получила устно разрешение от прекия си ръководител. Постъпила на болнично лечение на 02.12.2010 г., а от 08.12.2010 г. й е разрешен отпуск по болест. На 14.01.2011 г. ищцата била освидетелствана от ТЕЛК и с решение от същата дата й е призната трайно намалена работоспособност 40 % и са посочени противопоказани условия на труд. Работодателят поискал обяснение за неявяването на работа в дните преди болничното лечение, не бил удовлетворен от тях и издал на 07.02.2011 г. процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Заповедта е връчена на 07.03.2011 г. При тези обстоятелства съдът е извел, че ищцата е имала извинителни причини от здравословен характер за неявяване на работа. Уведомяването на прекия ръководител за причините за неявяване и положените усилия да оправдае отсъствието си с медицински документ или чрез молба за отпуск със задна дата съдът е възприел като съществени обстоятелства, правещи уволнението незаконно. Изложил е и мотиви, че към датата на връчване на заповедта ищцата била трудоустроена по силата на решението на ТЕЛК, определящо противопоказани условия на труд и като такава същата се е ползвала от закрила по чл.333 ал.1 т.2 от КТ. Извършването на уволнението без разрешение от Инспекцията по труда също е счетено като основание за отмяната му като незаконно.
При тези мотиви на въззивния съд първият поставен от жалбоподателката въпрос обуславя въззивното решение, но няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Според Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос има значението по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК тогава, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Тези предпоставки не са налице. По приложението на чл.333 ал.1 т.2 от КТ и чл.330 ал.2 т.6 от КТ има установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. По реда на чл.291 от ГПК Върховният касационен съд е уеднаквил практиката по въпроса кога се счита, че е налице дадено предписание за трудоустрояване на едно лице и от кога това лице се счита трудоустроено. Няма значение как е оформено предписанието и дали е изпълнено от работодателя (решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 144/ 2009 г., решение на ВКС, ІІ г.о. по гр.д.№ 2688/ 2008 г., решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 1207/ 2002 г.). Когато с решението на ТЕЛК е определен процент намалена работоспособност и са посочени противопоказани условия на труд, работникът се счита трудоустроен по смисъла на чл.333 ал.1 т.2 от КТ (решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 20/ 2009 г.). Без значение е дали в самото решение има предписание към работодателя във връзка с трудоустрояването (решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 30/ 2009 г.). Следователно на първия поставен от жалбоподателката въпрос е отговорено, включително в решения, постановени за уеднаквяване на практиката по смисъла на чл.291 от ГПК. Обжалваният съдебен акт е съобразен с тази практика, което изключва възможността за допускането му до касационен контрол.
Останалите формулирани от касатора правни въпроси не обуславят въззивното решение. Закрилата по чл.333 ал.1 т.2 от КТ се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение (или предизвестието, ако уволнението се извършва с предизвестие), съгласно чл.333 ал.7 от ГПК. Моментът на извършване на нарушение на трудовата дисциплина няма отношение към закрилата. Освен това въззивният съд не е приел нещо различно, тъй като пред него правният въпрос за значението на този момент не е бил повдиган, съответно не е обсъждан в мотивите. Следователно отговорът на този въпрос е без значение за крайния изход от спора, поради което той не може да е основание за допускане на касационно обжалване, дори да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (ТР № 1 от 19.02.2010 г.).
Що се касае до въпроса уважителна причина за неявяване на работа ли е влошеното здравословно състояние на работника, ако не му е разрешен отпуск по болест, то и той не обуславя крайния изход от спора. При положение, че работникът се ползва от закрила по чл.333 ал.1 т.2 от КТ и тя не е преодоляна, спорът не може да бъде обсъждан по същество. Съгласно чл.344 ал.3 от КТ, в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварително съгласие на инспекцията по труда и такова съгласие не е било искано преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание. Така че няма значение за крайния резултат дали поведението на ищцата съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, адекватно наказание за което е дисциплинарното уволнение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 194 от 25.10.2011 г. по гр.д.№ 386/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: