О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
ГР. София, 01.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.02.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №314/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. Р. срещу въззивното решение на Варненски апелативен съд по гр.д. №375/15 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение, с което на осн. чл.90 ЗЗД е постановена едновременност на изпълнението на насрещните задължения на страните, възникнали от сключеното на 18.08.2009 г. споразумение за поемане на изпълнение на парично задължение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Не е формулирал обаче ясно и точно правните въпроси от значение за спора, които въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС. В имащата характер на изложение по чл.284, ал.3 ГПК първа част на касационната жалба се оспорват конкретни изводи на въззивния съд с твърдение, че противоречат на цитираната практика на ВКС. Касаторът се позовава и на необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при формиране на оспорените изводи на въззивния съд.
В ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК е посочено, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.
В цитираното ТР №1/10 г. е посочено още, че осн. по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
В случая основното съображение на въззивния съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение по чл.90 ЗЗД е, че ответникът по иска / сега касатор/ не е предявил своевременно възражението за неизпълнен договор, няма и искане за едновременно изпълнение на насрещните задължения по чл.90, ал.1, изр.2 ЗЗД.
Макар да не е формулиран ясен и точен правен въпрос във връзка с обжалваната част от решението, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че не се установява противоречие между решаващите изводи на въззивния съд и сочената от касатора практика на ВКС. Соченото от касатора р. по т.д. №207/10 г. на второ т.о. е по иск с пр. осн. чл.19, ал.3 ЗЗД и там едновременното изпълнение е постановено на осн. чл.362 ГПК, след като в отговор на поставения въпрос е прието, че неизпълнението на задължението по предварителния договор и неизправността на ищеца не е пречка за упражняване на преобразуващото му право чрез конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, щом предварителният договор, съдържащ уговорка за всички съществени условия на окончателния, валидно обвързва страните и не е развален или прекратен.. В р. по гр.д. №6605/13 г. на четвърто г.о. е постановено едновременно изпълнение на осн. чл.90 ЗЗД, като е посочено, че по смисъла на чл.90 от ЗЗД купувачите могат да искат от продавача да изпълнят едновременно взаимните си задължения, произтичащи от сключения договор / по настоящото дело искане за постановяване на едновременно изпълнение няма/. Останалите три решения са за задължението на въззивния съд да обсъди всички относими към спора доказателства, прецени установените факти и обсъди всички възражения и доводи на страните. В тях не се засяга въпросът за предпоставките за постановяване на едновременно изпълнение на осн. чл.90, ал.1,пр.2 ЗЗД. В старата практика на ВС и новата практика на ВКС и съдилищата се приема, че съдът не може без искане на заинтересованата страна да постанови едновременност на изпълнението на насрещни задължения, произтичащи от едно и също правоотношение / р. по гр.д. №899/85 г. на ВКС, второ гр.отд./ Защитата по чл.90, ал.1 ЗЗД има за предмет противопоставено изискуемо насрещно вземане на едната страна по договора спрямо другата, произтичащо от същото правоотношение, съпроводено с искане за едновременно изпълнение / опр. по т.д. №886/12 г. на първо т.о., р. по гр.д. №2076/08 г. на АС София/.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В. по гр.д. №375/15 г. от 28.09.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: