О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
София, 12.03.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 436 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. К. С., чрез адвокат С. Х., срещу въззивно решение № 6628/29.09.2015 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 2511/2015 г.
Касаторът В. К. С. твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира направените разноски по делото във всички инстанции.
Насрещната страна [фирма], [населено място] не отговаря в срока в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касаторът, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено това на първостепенния съд, с което са отхвърлени исковете на В. К. С. за отмяна на заповед за уволнение, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
За да се постанови този резултат, е прието за установено, че В. К. С. работи в [фирма] по трудово правоотношение на длъжността „експерт-логистика“. С допълнително споразумение № 82/06.06.2011 г., длъжността е променена на „експерт-координатор логистика и диспозиция на автомобили“ в същата дирекция, линия „Афганистан“. В същата дирекция, в линия „Афганистан“ е извършено съкращаване на щата, като бройките на длъжността „експерт-координатор логистика и диспозиция на автомобили“ са намалени от четири на две. Извършен е подбор, чрез специално назначена комисия, между трима служители, заемащи длъжността – ищецът В. С., М. А. и Н. М.. Ф. Н. не участва в подбора, защото се ползва с абсолютната закрила по чл. 333, ал. 6 КТ. Комисията, изхождайки от заложените в длъжностната характеристика изисквания за длъжността, резултатите от последната атестация, преките наблюдения на непосредствения ръководител, оценява служителите по следните критерии: образование и квалификация, наложени дисциплинарни наказания, начин на изпълнение на работата, преценка на поведенческите характеристики, личностни качества и конкретни компютърни и езикови умения. И тримата служители отговарят в една и съща степен на критерия „образование и квалификация“ и никой от тях няма наложени дисциплинарни наказания. По отношение на другите критерии, с най-високи показатели е М. А.. При съпоставката между другите двама – В. С. и Н. М., комисията, като взема предвид непосредствените задачи пред звеното: извеждане на празните ремаркета от Афганистан и У. и връщането им в Европа, както и големия брой справки на компютър и комуникации с партньорите на английски и руски език, приема, че предимство има Н. М.. Той е с по-добри компютърни умения, владее английски език, а С. – немски, притежавал по-висока степен на самостоятелност, инициативност, гъвкавост и оперативност при вземане на решенията. Твърдението на ищеца, че прекият ръководител е злоупотребил с предоставеното му право да оценява служителите, е намерено за недоказано, а също така, е изяснено, че работодателят може по различен начин, включително и чрез вземане мнението и оценката на преките ръководители на служителите, да събере сведение за действително притежаваните от тях професионални умения и лични качества. Важното, с оглед законността на подбора по чл. 329, ал. 1 КТ и законността на уволнението, е действително уволненият служител да е по-малко подходящ за изпълняване на трудовите функции в сравнение със служителите, с които трудовото правоотношение е запазено. Точно така е процедирал и работодателят в случая. Съдът е приел още, че в подбора, извършен от работодателя, не е било необходимо да участват и други негови служители, в частност служителите, заемащи същата длъжност в дирекция „Диспозиция“ – линия „З. Европа“. По делото е изяснено, че длъжностите са с еднакъв код по НКПД, но служителите не изпълняват идентични трудови функции; звеното, обслужващо линия „Афганистан“, има специфична дейност – снабдяване с храни на военните части, във връзка с водените в страната военни действия, различни специфични маршрути на доставка и изисквания за комуникиране с търговските партньори предимно на руски и английски език.
В заключение исковете по чл. 344, ал. 1, то. 1 и т. 3 КТ са отхвърлени, ищецът е осъден да заплати на ответника сторените по делото съдебноделоводни разноски, а дължимите държавни такси са останали за сметка на бюджета на съдебната власт.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване, като счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. По същество излага съображения само по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В изложение към касационната жалба е повдигнат въпросът дали е законосъобразно уволнението на служител поради съкращаване на щата, извършено преди утвърждаване и влизане в сила на новото щатно разписание, като касаторът твърди, че разрешението на въззивния съд по този въпрос противоречи на решение № 163/04.07.2012 г. по гр.д. № 1062/2011 г. на ВКС, III г.о. и решение № 460/30.11.2012 г. по гр.д. № 1500/2011 г. на ВКС, IV г.о. Страната се позовава още и на решение от 18.03.2014 г. по гр.д. № 11701/2013 г. на СГС, II-д г.о., но при формирана задължителна по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съдебна практика, наличие и на друга съдебна практика по поставения въпрос е без значение, тъй като дори и да имало противоречие при разрешаването на правния въпрос, същото е вече разрешено по задължителен за по-долните инстанции начин, по реда чл. 290 ГПК. Ако в обжалваното въззивно решение е дадено различно тълкуване, тогава налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В случая въззивният съд се е произнесъл в съответствие с цитираната съдебна практика – прието е, че трудовото правоотношение е прекратено на 01.10.2013 г., както и, че съкращението е в сила от същата дата. В касационната жалба страната твърди, че съкращаването на щата е от 02.10.2013 г., но не такъв е фактическият извод на съда; несъгласието с него само по себе си, не значи, че в решението е направен извод за законност на уволнение поради съкращаване на щата преди то да е реално извършено от работодателя.
Следващият въпрос – при наличие на няколко структурни звена, част от една дирекция, в едно населено място, в които има открити едни и същи длъжности, или с еднородна трудова функция, когато работодателят предприема съкращения на щата във всички поделения на територията на населеното място, следва ли да се извърши подбор между лицата във всички тези звена, находящи се в границите на едно населено място, е неотносим към постановеното от съда. Във въззивното решение е прието, че експерт-координатор логистика и диспозиция на автомобили в дирекция „Диспозиция“ – линия “Афганистан“ изпълнява специфични, неидентични трудови функции с длъжности със същото наименование в другите звена в предприятието.
Въпросът дали следва еднаквият код по НПКД да се приеме като обективен критерий за определяне на сходни трудови функции по длъжностни характеристики на работниците/служителите, между които да бъде извършен подбор, е включен в предмета на делото, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика – решение № 282/01.09.2011 г. по гр.д. № 110/2010 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 75/27.03.2012 г. по гр.д. № 924/2011 г. на ВКС, III г.о.; решение № 752/13.12.2010 г. по гр.д. № 1095/2009 г. на ВКС, IV г.о. Напълно в съответствие с тълкуването, дадено в решенията на ВКС е и това в обжалваното решение – не е от значение наименованието на длъжността, а съществените трудови функции за същата, които в исков процес могат да се установяват с всички доказателствени средства; еднаквият код по НПКД не винаги значи, че и съществените трудови функции на длъжностите са еднакви.
Определение № 820/24.06.2013 г. по гр.д. № 1244/2013 г. на ВКС, IV г.о. е постановено по реда на чл. 288 ГПК и, както е изрично изяснено в ТР 1-2009 г. на ОСГТК на ВКС, не съставлява съдебна практика. Независимо от това, в него също не е възприето нещо различно от разрешението в обжалваното въззивно решение по повдигнатия правен въпрос.
Въпросът за обхвата на съдебния контрол върху преценката на работодателя или свикана от него комисия, за спазване на методиката на оценяване по законовите критерии по реда на чл. 329 КТ не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената от касатора съдебна практика: Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС; решение № 525/15.01.2013 г. по гр.д. № 1354/2011 г. на ВКС; решение № 287/16.07.2010 г. по гр.д. № 90/2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 106/19.03.2012 г. по гр.д. № 1787/2011 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 240/21.05.2012 г. по гр.д. № 936/2011 г. на ВКС, IV г.о. В съответствие с установеното тълкуване, въззивната инстанция е извършила проверка, анализирайки събраните по делото доказателства, дали приетите от работодателя оценки за квалификацията и ниво на работа на оценяваните служители съответстват на действително притежаваните от тях, съответно дали трудовото правоотношение е запазено с тези, които са с по-висока квалификация и се справят по-добре с възложените им задачи. Съдът е приел за установено, че на работа са останали служителите, които владеят английски език, а също и притежават по-висока степен на самостоятелност, инициативност, гъвкавост и оперативност при вземане на решенията, в сравнение с В. С..
Въпросите: при извършване на подбор по реда на чл. 329 КТ, работодателят разполага ли с право да въвежда подкритерии, във връзка с особеностите на работата и текущите задачи на служителите, без да е заложено конкретно и изрично в критериите за подбора, както и следва ли комисията по подбора да дава превес на едни езикови умения и на едни компютърни умения пред други, без да е заложено конкретно и изрично в критериите за подбора по чл. 329 КТ при съкращение на служители, и без реално извършена проверка на тези умения, също не са разрешени в противоречие с Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС; решение № 240/21.05.2012 г. по гр.д. № 936/2011 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 133/31.05.2010 г. по гр.д. № 74/2009 г. на ВКС, IV г.о.. Законовите критерии за подбор по чл. 329 КТ са два – професионална квалификация (образование, придобити знания, степени, нива) и ниво на изпълнение на трудовите задължения. Тези критерии имат обективни признаци и работодателят е длъжен да прилага еднакъв подход при подбора спрямо всички оценявани служители. Така е сторено и в случая, като нивото на компютърни умения и езикови познания, не са „подкритерии“ на подбора, упражнен от работодателя, а са свързани с нивото и качеството на изпълнение на възложената работа на оценяваните служители, като в случая имат отношение към конкретните им трудови функции и интереса на производството и службата. В. С. не знае английски език, така че не е имало основание работодателят да сравнява познанията му по този чужд език с познанията на останалите на работа. Относно компютърните му умения е събрана информация и е извършена преценка между него и другите оценявани, като и по делото е прието за установено, при анализ на гласните доказателства, че нивото на познания, притежавани от останалите на работа, е по-високо. Несъгласието на касатора с този фактически извод няма отношение към поставените правни въпроси, а и само по себе си, не сочи на противоречивото им разрешаване. Няма нормативно изискване, нито съдебната практика е приела разрешение, че оценяването на притежавани от служителите умения, свързани с упражняване на трудовите им функции, следва задължително да се извършва чрез интервюта, изпити, тестове и въпросници, както счита касаторът.
Въпросът – следва ли съдът да кредитира писмени доказателства, неотносими към спора, касаещи други длъжности и голям период от време, предхождащ процедурата по съкращение, е свързан с оплакването на касатора, че по делото са приети атестационни листове от 13.02.2012 г., които са отнасят не до съкратената длъжност, а до друга – „експерт – координатор спедиторска дейност“. Поддържа се противоречие с решение № 361/25.09.2012 г. по гр.д. № 1626/2011 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 525/15.01.2013 г. по гр.д. № 1354/2011 г. на ВКС; решение № 287/16.07.2010 г. по гр.д. № 90/2009 г. на ВКС, IV г.о., но такова не се установява. Следва да се посочи, че въззивният съд не е обсъждал отделно атестационните листове на тримата служители, участващи в оценката, а също така, няма никакво съмнение, и обратното не е прието в цитираните съдебни актове на ВКС, че се вземат предвид притежаваните от служителите умения и нивото на работата им за продължителен период от време, като самата оценката се прави в деня на подбора, както и, че данни за техните познания, лични качества, поведенчески характеристики, нужни за изпълнение на трудовите им функции, дисциплинарното им минало, могат да се съдържат и да се събират от различни източници. Съдът, в случая, е извършил преценка въз основа на всички събрани по делото, относими доказателства – писмени и гласни.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване още и със следния въпрос: при оспорване компетентността и обективността на комисията по подбора, правилно ли е въззивният съд да отхвърли искането за разпит на прекия ръководител, участвал при подбора, при сериозни и явни съмнения за злоупотреба с права; при оспорване компетентността и обективността на комисията по подбора (особено на прекия ръководител), чието мнение единствено е взето под внимание, правилно ли е въззивният съд да отхвърли искането работодателят да представи копие от личното трудово досие на прекия ръководител, в което се съдържат доказателства за твърдените от ищеца факти и обстоятелства относно неговия образователен ценз, професионална квалификация, езиковите и компютърни умения. В тази връзка е цитирана следната съдебна практика на ВКС: решение № 287/16.07.2010 г. по гр.д. № 90/2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 525/21.06.2010 г. по гр.д. № 1446/2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 30/15.02.2011 г. по гр.д. № 431/2010 г. на ВКС, III г.о.; решение № 188/10.05.2012 г. по гр.д. № 428/2011 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 616/15.10.2010 г. по гр.д. № 1327/2009 г. на ВКС, III г.о..
Въпросът правилно или не съдът е отказал събиране на доказателства може да бъде преценен само при разглеждане на касационната жалба по същество, не и в процедурата по чл. 288 ГПК, както е изяснено и в ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В случая, въззивният съд е отказал допускане на посочените по-горе доказателствени средства поради настъпила преклузия. Във връзка с извода на съда за приложение на чл. 266, ал. 1 ГПК няма касационно оплакване, нито е поставен правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, а и цитираните съдебни решения нямат никакво отношение към тълкуването на чл. 266, ал. 1 ГПК. В приложеното копие на решение № 287/16.07.2010 г. по гр.д. № 90/2009 г. на ВКС, IV г.о. касаторът е отбелязал с почернен шрифт изречение, което само възпроизвежда мотивите на проверяваното въззивно решение, в което е прието, че мнението на прекия ръководител, взето предвид от работодателя при подбор по чл. 329 КТ, е немотивирано, голословно и несъответстващо на записванията по формуляра от трудовото досие. Този извод на въззивния съд касационната инстанция е приела за необоснован, а и от подчертаното изречение не следва, че има формирана съдебна практика, че прекият ръководител, дал мнение за оценяваните служители, следва винаги да бъде разпитан в исковото производство, както и да бъде проверена неговата компетентност, включително и при настъпила преклузия по чл. 266, ал. 1 ГПК. Нещо повече, по цитираното дело прекият ръководител нито е бил разпитван, нито е правено искане за допускането му като свидетел, още по-малко за събиране на доказателства относно професионалната му компетентност. В решение № 616/15.10.2010 г. по гр.д. № 1327/2009 г. на ВКС, III г.о. и решение № 30/15.02.2011 г. по гр.д. № 431/2010 г. на ВКС, III г.о. е изяснено, че работодателят може да извърши подбор по чл. 329 КТ като използва различни способи и не е длъжен да оформя в писмен вид нито заключенията си, нито процеса на оценка. Въпрос на доказване е дали ще успее да установи законността на подбора в исковия процес, което може да стане с всички доказателствени средства, в това число и със свидетели. В решение № 525/21.06.2010 г. по гр.д. № 1446/2009 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че подборът не е незаконен поради това, че работодателят се е съобразил с мнението на прекия ръководител, щом е установено, че подборът е извършен по критериите на закона. В решение № 188/10.05.2012 г. по гр.д. № 428/2011 г. на ВКС, IV г.о. също е изяснено, че в исковия процес съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Последният правен въпрос, поставен от касатора, е свързан с отсъждането на въззивния съд по съдебноделоводните разноски: правилно ли е съдилищата в решенията си, в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение, да присъждат възнаграждение, еднакво по размер на претендираното адвокатско възнаграждение, без да е представен списък с разноски по чл. 80 ГПК и доказателства за реално плащане и не противоречи ли това на приетото в ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 г., ОСГТК. Уточнен от съда въпросът – може ли съдът да присъди юрисконсултско възнаграждение, без представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на възнаграждението и как се определя размерът му, не е разрешен в противоречи с цитирания тълкувателен акт. В него е изяснено, че наличието на списък по чл. 80 ГПК не е условие за присъждане на съдебноделоводни разноски, нито доказва извършването им; списъкът е от значение само в производството по чл. 248 ГПК. Решението не дава тълкуване на чл. 78, ал. 8 ГПК, за да се поддържа противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за правото да се претендира юрисконсултско възнаграждение и как се определя то. В същото време, следва да се посочи, че нормата е ясна, не създава никакви затруднения в правоприлагането и съдебната практика е трайна и непротиворечива – ако страната, която има право на съдебноделоводни разноски с оглед резултата по делото, е юридическо лице или едноличен търговец и е представлявана по делото от юрисконсулт, има право да получи възнаграждение. Размерът на същото се определя от съда като адвокатско на базата на Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, съобразно фактическата и правна сложност на делото и положения труд.
В заключение не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 6628/29.09.2015 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 2511/2015 г., включително и в частта за съдебноделоводните разноски.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 6628/29.09.2015 г., постановено от Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: