О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
София, 13.12. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 5138 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Й. Н. – П. и Г. В. П. от [населено място] срещу определение № 355/21.09.2016 г. по ч. гр. д. № 3556/2016 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на жалбоподателите срещу определение № 295 от 08.06.2016 г., постановено по ч. т. д. № 376/2016 г. на Пловдивския апелативен съд.
Частните жалбоподатели искат отмяна на обжалваното определение като поддържат, че с него неправилно е отречено правото им на жалба срещу определението, с което Пловдивския апелативен съд се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане на Старозагорския окръжен съд за връщане на касационната жалба на жалбоподателите срещу решение № 463 от 1412.2015 г., постановено по гр. д. № 1259/2015 г. на Старозагорския окръжен съд.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответника по частната жалба – [фирма].
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като определението срещу което е подадена не подлежи на инстанционен контрол. Изложени са мотиви, че съгласно новата редакция на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл 2-ро ГПК (изм. – ДВ, бр. 50 от 2015 г., в сила от 07.07.2015 г.) определенията на окръжен съд, постановени като въззивна инстанция подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а определението по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК, с което апелативният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановено от окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
Определението, с което частната касационна жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, е правилно.
С жалбата е обжалвано определение, постановено от Пловдивския апелативен съд в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК – произнасяне на апелативен съд по частна жалба срещу разпореждане по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановено от окръжен съд, като въззивна инстанция. Посочената хипотеза е уредена с изменението на ГПК обн. в ДВ бр. 50/2015 г., с което на апелативните съдилища е възложен инстанционния контрол върху определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК на окръжните съдилища, когато последните са действали като въззивна инстанция. В разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК законодателят не е предвидил възможност за последващо обжалване на определението, с което апелативният съд се произнася по частна жалба срещу определението на окръжния съд по чл. 274, ал. 1 ГПК, пред Върховния касационен съд. При липса на уреден в закона процесуален ред за обжалване определението на апелативния съд следва да се счита за окончателно и изчерпващо инстанционния контрол върху валидността, допустимостта и правилността на определението на окръжния съд. Обжалването не може да бъде реализирано, както по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, така и по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, на който са се позовали частните жалбоподатели. В същия смисъл е и практиката в определение № 58/29.02.2016 г. по ч. гр. д. № 699/2016 г. на ВКС, І г. о., определение № 255/25.05.2016 г. по ч. т. д. № 977/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 189/04.07.2016 г. по ч. гр. д. № 1918/2016 г. на ВКС, І г. о., определение № 195/21.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1446/2016 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 579/08.11.2016 г. по ч. т. д. № 2079/2016 г. на ВКС, ІІ т. о. и др. В случай, че се възприеме обратното тълкуване, както неправилно е посочено в определение № 295/08.06.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 376/2016 г., то ще се допусне още една инстанция за обжалваемост на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, за разлика от определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на подадената срещу него частна касационна жалба, която правилно състав на ВКС, ІІІ г.о., в обжалваното определение е оставил без разглеждане като процесуално недопустима.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно и то следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
П о т в ъ р ж д а в а определение № 355/21.09.2016 г., по ч.гр. д. № 3556/2016 г. на Върховния касационен съд, IІІ г. о.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: